20 години по-късно

— Да — каза Портос, — но ако го удуша?

— Е, ще има един швейцарец по-малко; но надявам се, че няма да го удушите. Ще го сложите съвсем предпазливо тук, ще му запушим устата и ще го завържем някъде. Така ще си набавим една униформена дреха и една шпага.

— Чудесно! — каза Портос, като гледаше д’Артанян с най-голямо възхищение.

— Е! — рече гасконецът. — Да — продължи Портос, — но една униформена дреха и една шпага са малко за двама. — Е, а другарят му за какво е? — Наистина — каза Портос. — Значи когато се закашлям, дротегнете ръка и ловете.

— Добре!

Двамата приятели заеха определените места. Така, както стоеше, Портос беше скрит напълно в ъгъла на прозореца.

— Добър вечер, другарю! — каза д’Артанян с най-мил и

най-любезен глас.

— Топър фешер, коспошне — отговори войникът.

— Сега не е много топло за разходка — продължи д’Артанян.

— Бррррр! — рече войникът.

— И мисля, че една чаша вино няма да ви бъде неприятна?

— Етна шаша фино ще пъте топре тошла.

— Рибата кълве! Рибата кълве! — прошепна д’Артанян на Портос.

— Разбирам — каза Портос.

— Аз имам една бутилка — продължи д’Артанян.

— Една пудилга!

— Да.

— Бълна пудилга?

— Цяла; и тя е ваша, ако искате да пиете за мое здраве.

— Ехе! Ас изка мноко — отвърна войникът и се приближи.

— Тогава елате да я вземете, приятелю — каза д’Артанян.

— С утофолстфие. Струфа ми се, ще туг има пейга.

— О, боже мой, сякаш нарочно е поставена за вас. Качете се на нея … Така, добре, приятелю.

И д’Артанян се покашля.

В същия миг връхлетя ръката на Портос; железният му юмрук, бърз като светкавица и як като клещи, стисна войника за шията, вдигна го почти задушен, вмъкна го през отвора с риск да му одере кожата и го сложи на пода. където д’Артанян, оставяйки му само време да си поеме дъх, му запуши устата с шарфа си и почна да го разсъблича с бързината и ловкостта на човек, който е научил занаята си на бойното поле.

След това нашите приятели свързаха здраво войника и го сложиха в камината, където предварително бяха угасили огъня.

— Ето все пак една шпага и една дреха.

— Ще ги взема аз — каза д’Артанян. — Ако искате друга дреха и друга шпага, трябва да повторим всичко това. Гледайте! Ето и другият войник излиза от караулното помещение и идва насам.

— Аз мисля, че е опасно да повторим същата маневра — забеляза Портос. — Едно средство, както твърдят, не успява два пъти. Ако не сполуча всичко ще се провали. По-добре ще сляза долу, ще го уловя, когато най-малко очаква това, и ще ви го подам със запушена уста.

— Така е по-добре — отговори гасконецът.

— Бъдете готов — рече Портос и се мушна през отвора. Всичко стана тъй, както обеща Портос. Великанът се

скри на пътя му и когато войникът мина край него, той го улови за шията, запуши му устата, пъхна го като мумия през отвора между железата и след това го последва. Съблякоха втория пленник като първия. Проснаха го на кревата, вързаха го с ремъци; и тъй като креватът беше от масивен дъб, а ремъците бяха двойни, нашите приятели можеха да бъдат също тъй спокойни за втория пленник, както и за първия.