Легенди за Войната на разлома

„Май нищо не може да я откаже“, помисли си Джими, докато се озърташе. В началото на уличката имаше някакви хора, които можеха да ги видят, ако погледнеха насам… но едва ли щяха да го направят. А и да го направеха, едва ли щеше да ги интересува. Мъжете, които товареха сандъци с грънци в теглените от мулета фургони, бяха твърде заети, а опитът му с фургонджии показваше, че обикновено не си търсят неприятности, освен след работа и ако са подпийнали.

Местата, където можеха да се хващат, изпъкваха добре на утринната светлина и двамата се закатериха съвсем уверено по ниската постройка под прозореца на изоставената стая. Флора беше настояла да вземат торба с храна, която бе овързала в полата си, малък мях с вино пък бе вързан за колана на Джими. „Ако ни спре някой, мога да кажа, че сме тук да мием прозорците“, помисли си той, докато Флора се издърпваше нагоре.

И изведнъж тя прошепна:

— Джими! Тук има кръв!

Погледна надолу и му показа ръката си — на дланта й имаше лепкаво кафеникаво петно. Кръвта беше почти засъхнала, значи беше тука от доста време. Джими извади ножа си и го захапа със зъби. Имаше някои обстоятелства, при които ножът можеше да се окаже от полза, и нахълтването в стаята беше едно от тях. Даде й знак да се дръпне встрани, за да мине пред нея, присви се под прозореца, после се хвърли вътре и се превъртя, пусна ножа и го хвана за дръжката, очите му и острието зашариха из стаята.

— По дяволите — промълви той спокойно, прибра ножа, обърна се и подаде ръка на Флора. — Ранена е. Идвай.

Флора се прехвърли през прозореца и ахна, като видя кръвта на пода — знаеше не по-зле от него какво значи сериозна рана, — а като видя бледата Лори, загърната в оцапания с кръв плат, затисна устата си с ръка и се залепи за стената.

— Банат да ни пази! Убили са я!

Джими коленичи до постелята на Лори.

— Не, още диша — промълви той облекчено. Но кръвта наоколо все пак беше много. — Лори! — Пипна я по рамото и повтори шепнешком: — Лори.

Момичето се стресна, събуди се и отвори уста да изпищи, но Джими побърза да я запуши.

— Аз съм, Джими. Всичко е наред. Донесох ти храна.

— Донесохме ти храна — каза Флора и го избута настрана. Явно нямаше намерение да забрави колко се беше опъвал, когато го помоли да купи хляб, сирене и вино.

— Какво стана? — попита той. — Кой ти направи това?

За негова изненада тя се усмихна.

— Аз. — Въпреки гласа й приликата й с принцесата го слиса. — Слизах от прозореца и някой долу извика. — Тя се надигна на лакти и го погледна уморено. — Изненада ме и се подхлъзнах. Разпрах си крака на едно стъкло. — Отпусна се отново в постелята. — Превързах го, но боли.

„Не се и съмнявам“, помисли си той, щом видя прогизналата превръзка. „Богове, колко е непохватна!“ И веднага му стана гузно: „Е, но тя не е Шегаджия, а най-обикновено селско момиче“.