Към кулата на Зеления ангел. Част втора [bg]

— Пълна лудост! — Саймън стовари длани върху бедрата си и се обърна към ситите. Като че ли всеки момент щеше да избухне. — Вие двамата какво мислите за всичко това?

— Ние не се бъркаме в работите на простосмъртните — отвърна с непоколебим тон Джирики.

— Ти си наш приятел, Сеоман — добави Адиту. — Ще направим всичко, с което бихме могли да ти помогнем в момента. Към Мириамел изпитваме също само уважение, макар да я познаваме съвсем малко.

Саймън се извърна към трола.

— Бинабик?

Дребосъкът помръдна рамене.

— Не мога да кажа нищо. Исгримнур и всички вие трябва да вземате решенията за това. Двамата с Мириамел сте мои приятели. Ако искаш да ти дам съвет, по-късно ще изведем Куантака на разходка и ще поговорим.

— За какво ще говорим? За лъжите, които се разправят за Мириамел ли?

Исгримнур се покашля.

— Иска да поговори с теб да приемеш короната на Еркинланд.

Саймън отново изгледа херцога. Този път, въпреки цялата си преждевременна зрялост, младият мъж не успя да скрие чувствата си.

— Ти ми… предлагаш ми трона? — попита с насмешка и недоверие той. — Та това е лудост! На мен? Кухненския хлапак!

Исгримнур не можа да си спести усмивката.

— Ти си много повече от кухненски хлапак. За твоите геройства вече се пеят песни и се разказват легенди от тук чак до Набан. Само изчакай да чуеш какво ще се разказва за Битката в кулата.

— Ейдон да ми е на помощ! — възкликна Саймън и се намръщи.

— Но има по-важни неща. — Херцогът заговори със сериозен тон. — Всички те познават и те харесват. Ти не само победи дракон, но се сражава храбро за Сесуад'ра и Джосуа и хората го помнят. А сега можем да им кажем, че във вените ти тече кръвта на свети Ейлстан Фискерн, един от най-обичаните мъже, седял на този трон. Всъщност, ако не беше вярно, щях да се изкуша да го измисля.

— Но това не означава нищо! — избухна Саймън. — Не допускаш ли, че съм мислил за това? Нищо друго не правя, освен да мисля, след като го проумях. Аз съм кухненски хлапак, обучен от един много мъдър и много благороден човек. Имах късмет да съм с добри приятели. Преживях ужасни премеждия и направих, каквото трябваше да направя, и накрая оцелях. Но то няма нищо общо с това кой е бил моят прапрапра-не знам кой си-дядо!

Исгримнур изчака известно време, докато възбудата на младежа поотмине.

— Нима не разбираш — отвърна спокойно херцогът, — че няма никакво значение дали това променя нещо, или не? Както вече казах, не мисля, че има особено значение дали е истина, или не. В името на червения млат на Дрор, Саймън, та нали историята на Престър Джон беше мит — една лъжа! На самия мен никак не ми беше леко през последните няколко дни да го възприема. Но това прави ли го по-малко крал? Хората имат нужда да вярват в нещо, независимо дали то ти харесва, или не. Ако не им предложиш нещо, в което да вярват, те сами ще си го измислят.

— Точно в този момент те са уплашени за бъдещето си — продължи той. — По-голямата част от света, който познаваме, е в развалини, Саймън. А оцелелите са подозрителни към Мириамел, заради онова, което е, и заради това, че не са сигурни какво точно е направила — а и защото е една млада жена, да си го кажем направо. Бароните искат мъж, силен мъж, но не много силен, и не желаят никакви вътрешни вълнения, свързани с избора на съпруг от една управляваща кралица. — Исгримнур посегна, за да докосне ръката на Саймън, но се отказа. — Изслушай ме. Хората, които тръгнаха след Джосуа, те обичат, Саймън — почти толкова, колкото обичаха принца. А в известен смисъл и повече, може би. И двамата знаем, че няма никакво значение каква кръв тече във вените ти. Кръвта на всеки е червена. Но твоят народ има нужда да повярва в нещо, а в момента той мръзне, боледува и е бездомен.