Битие [bg]

Движението в тази странна нова среда изискваше повече от сгъване на крака и преместване на тежестта. Чрез опити и грешки Хамиш се научи да упражнява пряко волята си: пожелаваше движението да се случи — по същия начин, по който с несъзнателна увереност караше ръката си да се протегне. Отначало имаше много провали и неуспешни стартове… но скоро започна да се носи сред подобните на облаци валма, които ставаха кашави и еластични и се надигаха всеки път, когато кацнеше върху тях. Хамиш адаптира техниката си на придвижване и скоро те реагираха, като се превръщаха в твърда и надеждна опора.

След като му хвана цаката, движението стана гладко, дори забавно.

Опита се да тръгне към някои от формите, които бе различил сред мъглата. Но гоненето им се оказа трудно — все едно да се опитваш да се добереш до смътна идея, която все ти се изплъзва.

Накрая успя да приближи една. Върху облака беше кацнала къща с двускатен покрив и фронтон — всъщност по-скоро хижа, отколкото къща. Застъпващите се дъски на стените изглеждаха съвсем реалистични и земно уютни, чак до следите от четката върху дървото. Хамиш стигна до портата и избърса краката си върху постелка, на която пишеше ОЧАКВАЙ ПРОМЕНИ.

Погледна хавлията и чехлите си.

„Това не е подходящо облекло. Искам…“

… и готово — облеклото му се преобрази във вихър от симулирани пиксели и се превърна в сивия костюм, който обикновено носеше на интервютата по времето на старата телевизия.

„Така е по-добре. Май ще успея да свикна с всичко това.“

Вдигна юмрук, потропа на вратата и зачака… после потропа отново, по-силно. Никой не излезе. В къщата нямаше никого.

„Е, добре. Всъщност това е добър знак. Хората си имат какви ли не работи. Да отидат някъде. Да се срещнат с приятели и да се погрижат за разни неща.“

Беше се безпокоил за това. На Земята някои от експертите се опитваха да му обяснят за скоростта на субективното време и за опасността от досада по време на дългото пътуване между звездите. Обсъждаха какви ли не решения. Като съня. Или забавянето на часовника на съзнанието. Или създаването на работа. Дори симулираният ум може да намери много начини за оцеляване през дългите епохи, без да има възможност да въздейства върху външната, обективната вселена.

„От думите им излизаше, че тук е по-тясно“ — помисли Хамиш, докато слизаше от верандата и политаше през небето. Погледна през рамо и видя как малката къща се превръща в точка зад него.

Скоро мина покрай други постройки. Една беше средновековен замък, покрит с пълзящи растения. Друга съчетаваше стъклени глобуси и блестящи сфери по начин, който му се видя твърде модернистичен, непрактичен и дори извънземен.

„Май ще се наложи да си създам свой собствен дом. Стига да се науча как.

Или да измисля как да стигна някъде или да срещна някого!“