Сборник "Маддракс. Тъмното бъдеще на земята" (1-10)
- Автор: Хан Роналд, Френц Бернд
- Язык: болгарский
- Год: Литера Прима
- Переводчик: Тончо Стаменов
- Жанр: Пост-апокалипсис
Электронная книга - «Сборник "Маддракс. Тъмното бъдеще на земята" (1-10)». Краткое содержание книги:
В такова бъдеще попада командирът от самолетната ескадрила на НАТО Матю Дракс, или както ще го наричат Маддракс. Той трябва да разреши загадката как е попаднал в този непознат свят и какво е станало с изчезналите му бойни другари.
Съдържание:
1. Йо Цибел: Богът от ледовете (Перевод: Тончо Стаменов)
2. Йо Цибел: Градът на прокълнатите (Перевод: Тончо Стаменов)
3. Тимоти Щал: Виж Рим и умри
4. Бернд Френц: Отхвърлените
5. Роналд Хан: Кървавата крепост (Перевод: Тончо Стаменов)
6. Майкъл Периш: Сред белия ад (Перевод: Тончо Стаменов)
7. Бернд Френц: Последната жертва (Перевод: Тончо Стаменов)
8. Роналд Хан: Спящият крал (Перевод: Тончо Стаменов)
9. Майкъл Периш: Змията в рая (Перевод: Тончо Стаменов)
10. Йо Цибел: Богове и варвари (Перевод: Тончо Стаменов)
Лудият милиардер и съветниците му щяха ли да им повярват, че с газовите гранати са елиминирали Сивите кардинали в Златната гробница?
„Защо пък да не повярват? Достатъчно е да имат предвид, че сме вцепенени от страх, че ще се върнем само за да извадят бомбите.“
След десет секунди той се препъна от ствола на едно дърво и заби носа си в калта. Когато вдигна глава, видя лицата на три фигури с шлемове. Едната насочи дулото на пушката към тях.
Аруула и Зеп спряха.
— Изпълнихме задачата — каза бързо Мат. — Заведете ни при вашия крал!
Мъжете с шлемовете ги подкараха пред себе си с насочени оръжия. Малко след това пред тях изплуваха очертанията на вилата. От тресавището се вдигаше към небето синкава мъгла и в настъпващия здрач превръщаше околността в призрачен ландшафт.
Във вътрешността на храма гъмжеше от въоръжени хора: с пушки, пистолети, мечове, арбалети, копия, секири и боздугани. „Божественият император на всички известни светове“ носеше колан с наредени на него патрони и два „Колт“-а 45-ти калибър. Весело се хилеше, сякаш ставаше дума за очистване на галактическата му империя от някакви зли нашественици. Тюрбанът от превръзки му придаваше вид на шейх от старите времена.
— Командир Дракс! — каза Де Броли и тупна въодушевено Мат по рамото. — Вие успяхте ли и приспахте ли превратаджията финансов министър?
— Заповедта изпълнена, Ваше Величество — рапортува Мат и отдаде чест по-напето дори от тогава, когато получи дипломата си за офицерски кандидат в Уест Поинт. — Бандата превратаджии е в дълбок сън! Можете да влезете само през задната врата, която нашият приятел Зеп любезно остави отворена. — Намери за по-добре да направи така, сякаш се идентифицираше с плановете на Де Броли. — Само ако смея да помоля да ни махнете интелигентните бом…
— Но, командир Дракс — каза Де Броли и отправи чистосърдечен поглед нагоре, — нима мислите, че съм толкова наивен, та просто да повярвам на думите ви? Да приемем, че сте сключили пакт с финансовия министър Нюсли и ме примамите в капан?
Мат си придаде отчаян вид.
— Естествено ще деактивирам бомбите едва след като атаката ни срещу превратаджиите се увенчае с успех — каза Де Броди. — Ако въпреки очакванията ни тя не успее… — Плъзна десния си показалец през шията си. — „Бумм!“
— Бумм! — повтори като ехо Мат.
— Бумм ли? — попитаха Аруула и Зеп като с една уста.
— Да, бумм! — повтори Де Броли.
— Добре — каза Мат. — Тъй като не се съмнявам, че ще имате успех, ще чакаме завръщането Ви, Ваше Величество.
Това, изглежда, убеди Де Броли, че Мат говори истината. Даде на хората си знак с ръка, те се втурнаха навън и се разделиха.
— Починете си след усилната работа и след дългия път, командире — каза Де Броли. — Имате повече от четири часа време. Между това… — Посочи хората си, които пристягаха подбрадниците на шлемовете си, — ние отиваме до Министерството на финансите и ще го очистим от извънземните.
Махна с ръка още веднъж на Мат, Аруула и Зеп, после забърза навън към гвардията си и изрева команди. Войската потегли, мина с марш през портата и се насочи към обгърнатата в мъгла гора. След минута се чуваше сам тропотът на подкованите ботуши и дрънченето на метал.
Мат въздъхна с облекчение, а също и от Зеп се изтръгна една волна въздишка.
— Да изчезваме веднага — каза Зеп. Дръпна лявата ръка на Аруула. — Трябва да ми кажеш къде се намира царството на Тринайсетте острова. Изпитвам все по-силно желание да се преселя там.
— После — каза Аруула и се обърна към Мат. — Пистолетът ти, Маддракс — рече тя. — И аварийният пакет. Можем да ги вземем, преди да тръгнем.
— И аз помислих за същото — отвърна Мат. — А освен това тук има още много други полезни неща, които трябва да вземем с нас. — Когато тропотът и звънтенето на ламарина заглъхнаха в далечината, той се обърна. Аруула го последва, а също и Зеп. Хрумна му, че като изселник, ще са му нужни ред дреболии. Освен това отново чувстваше ужасен сърбеж в задника си. Побърза след приятелите си, доколкото му позволяваха късите крачета.
Минаха през безброй коридори и слязоха по стълбище, което водеше в някаква изба. Докато на Мат му липсваше верен поглед за богатствата, които Де Броли беше взел със себе си от миналото в бъдещето (всичките шкафове с оръжия сега бяха празни), пръстите на Зеп се местеха като стрела насам-натам, щом съгледаше нещо, което блести или свети. 164-те тайни джоба под наметката му бързо се пълнеха с всякакви джунджурии.