Горящата стая
- Автор: Коннелли Майкл
- Серия: Хари Бош #19
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: БАРД
- ISBN: 978-954-655-551-9
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Горящата стая». Краткое содержание книги:
Докато Сото беше за кафе преди да се заеме със задачата си, Бош отиде в кабинета на капитана. Искаше да запознае набързо Краудър с новините около случая. За Бош не беше обичайно да държи шефа си до такава степен в течение, но искаше да е сигурен, че Краудър няма да се поддаде на настояванията на лейтенанта разследването да се прехвърли от Неприключени следствия в Убийства и обири. Ако знаеше, че е постигнат някакъв напредък, Краудър надали щеше да е склонен да се лишат от случая. В края на краищата, ако Бош и Сото успееха да го разрешат, то като техен началник капитанът щеше да намаже от славата, вървяща с ареста.
За ужас на Бош Краудър вдигна телефона и извика Самюълс, та и той да чуе доклада. Хари се беше надявал да държи Самюълс настрана, тъй като лейтенантът настояваше случаят да бъде прехвърлен.
Бош набързо ги запозна с ключовата информация от анализа на записите — че вече знаят откъде е стреляно и се опитват да установят кой е наел хотелската стая в деня на стрелбата. Не им каза за анимацията на Бейли Копланд, според която куршумът, улучил Мерсед, вероятно е бил предназначен за тромпетиста Анхел Охеда. Искаше да проучи тази насока по-подробно, преди да я разкрие. Каза им обаче, че Сото издирва тримата други от групата, за да ги разпитат отново.
— Добре, Хари — каза Краудър. — Имате напредък. Продължавайте в същия дух.
— Ясно, капитане.
— Слагаме Холкомб на телефона — каза Самюълс. — От днес. Кварелес е в съда.
Сара Холкомб и Еди Кварелес бяха един от екипите на отдела. Кварелес беше ветеранът, а Холкомб от новобранците. Случаят им в момента се гледаше в съда и като старши партньор Кварелес трябваше да свидетелства. Холкомб би могла да присъства на делото, но нямаше какво да прави там. Вместо да я остави в ролята на зрител, Самюълс я беше върнал в отдела да отговаря на обажданията за наградата. При други обстоятелства Бош би поискал с това да се заеме някой по-опитен детектив, но в този случай новобранец на телефона щеше да е от повече полза за плана, който бе съставил.
Когато се върна на бюрото си, го чакаше чаша кафе от машината на първия етаж. От нея никога не излизаше свястно кафе, но винаги вършеше работа и той беше благодарен, че Сото се е погрижила за него.
— Аз ще взема следващото — каза й. Тя вече беше седнала зад компютъра си.
— Няма проблем — отвърна тя, без да откъсва очи от екрана. — Накрая всички сметки се изравняват.
Бош отвори лаптопа си и започна да пише разрешителното. Използва основния шаблон за първите няколко страници, като само въведе къде и какво търсят. Трудната част беше да се определи къде се съхраняват старите архиви на хотела. Проектът за възстановяване беше изпълнен от една агенция, а документите, които търсеше, бяха предадени на друга. Въпросната агенция — Историческото дружество — ги държеше в някое хранилище. Но като не се брои местонахождението на материалите, най-важното в документа беше причината за разрешителното, а за нея нямаше шаблони. Трябваше да убеди съдията да му даде право временно да вземе записите на вече несъществуващия хотел. Трябваше да посочи причина, поради която документите са важни за случая.
Написването на разрешителното запълни остатъка от сутринта. Малко преди обедната почивка Бош го разпечата и помоли Сото да го прочете. Това беше начин за утвърждаване на „партньорство“ и въвеждане в работата. Разрешителното за обиск беше един от най-полезните инструменти на следователя. След като тя приключи, той й каза, че ще се разходи пеша до съда, докато тя продължи с издирването на членовете на групата. Сото отвърна, че вече е открила двама от „Лос Рейес Халиско“ и че те са местни, но Анхел Охеда, който им трябваше най-много, се оказал труден за откриване. Бил напуснал бандата а също и Лос Анджелис малко след стрелбата. В базите данни на полицията и съда нямаше нищо за него, а според имиграционните служби картата му за постоянно пребиваване не била подновена преди три години.
— Може би другите двама знаят къде е — предположи Бош.
— Точно това си мисля и аз. Или може би ще ни насочат към някой, който да ни упъти към него. Свободен ли си следобед, за да се заемем?
— Да. Не бива да забавяме темпото. Пътьом можем да оставим разрешителното в Историческото дружество.
— Супер.
Мястото, където отиваше Бош, бе Център за наказателно правосъдие „Клара Шортридж Фолц“, но никой не го наричаше така. Името беше прекалено дълго и трудно се побираше в краткия език, който предпочитаха ченгетата. Повечето полицаи и юристи го наричаха СНС — сградата на Наказателния съд, или 2-10 по адреса й на Западна Темпъл Стрийт. Намираше се малко над Дирекцията на полицията и Бош извървя разстоянието пеша, защото щеше да му отнеме повече време да намери място за паркиране.