Избор на оръжие
- Автор: Незнанский Фридрих Евсеевич
- Серия: Маршът на Турецки #23
- Год: 2000
- Язык: болгарский
- Год: Атика
- ISBN: 954-729-088-6
- Переводчик: Минка Златанова
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Избор на оръжие». Краткое содержание книги:
— Същата нощ. В два и половина.
— Къде?
— На мястото, където „Ленинградски проспект“ пресича околовръстното.
— За какво бяха парите?
След изстрела шофьорът на таксито с всички сили хукна да бяга като подплашен заек по пътя към Москва.
— Ето че си нямаме вече и свидетел — отбеляза Турецки. — Пак те питам: за какво? Мълчиш? Е, ти направи своя избор.
И лекичко помръдна пръста на спусъка.
— Недей! Ще кажа! Очиларя трябваше да бодне карфичка на един баровец.
— Кой баровец?
— Не знам. Казва се Никитин. Нищо повече не знам за него. Щял да пристигне от Франкфурт.
— Кой даде карфичката на Очиларя?
— Аз.
— А ти от кого я получи?
— Стреляй! И бездруго ще ме убият, ако ти кажа. По-добре да умра така.
— Оттеглям въпроса си. Кой ти нареди да предадеш втората половина от сумата през нощта, а не веднага?
— Стреляй, копеле! Стига си питал! Няма да проговоря, разбра ли?
— Значи е бил един и същи човек — заключи Турецки. — И този човек е Бурбона. Нали?
— Копеле мръсно! — изкрещя Бицепса. — Стреляй бе! Защо ме въртиш на шиш?!
— Успокой се, Ваня. Браво. Ако беше партизанин, цена нямаше да имаш. А сега сядай на волана да настигнем шофьора. Какво чакаш? Потегляй.
Настигнаха го след около два километра, при завоя към „Ленинградски проспект“. Той вече не тичаше, а с последни сили преплиташе крака по платното, целия облян в пот.
— Тук е финалът! — обяви Турецки през прозореца, когато Бицепса прегради пътя на шофьора с волгата. — Печелиш трето място в първия етап. А първо и второ си поделяме ние с Ваня. Поеми си дъх, олимпиецо! И хващай геврека. Отиваме на улица „Лесная“, номер дванайсет, блок шести.
Бицепса прежълтя като мъртвец.
— Откъде знаеш… знаете този адрес?
— Нали ти ми го каза, не помниш ли? — учуди се Турецки.
— Копеле! Ах ти, мръсно копеле! Откъде ми се натресе на главата?!
— Аз да съм ти се натресъл? Много къса памет имаш. Не аз, а ти дойде при мен. Е добре, успокой се. Ще смятаме, че съм узнал адреса от „Справки“. Спри до телефоните! — нареди Турецки на шофьора. А когато волгата зави към телефонните кабини, посочи ги с глава на Бицепса и каза: — Иди да се обадиш на Бурбона. Кажи му, че след малко ще го посетим.
— Не познавам никакъв Бурбон. Разбра ли?
— Добре тогава, ще отидем без предупреждение. Но кой знае защо, имам чувството, че това няма да му хареса особено. И аз, Ваня, ще бъда принуден да му кажа, че ти не си пожелал да го предупредиш и така си му попречил да се подготви за нашата среща. Хич и не си мисли да духнеш. Няма да те гоня. Сигурен съм, че с това ще се заемат хората на Бурбона.
— Загази го, Бицепс! — неочаквано се обади шофьорът и на Турецки се стори, че долавя в гласа му злорадство.
Бицепса тръгна към телефонните автомати, но на половината път се върна:
— Какво да му обясня за… вас, кой… сте вие?
— Турецки, старши следовател от Главна прокуратура. Можеш и да добавиш: старши юридически съветник. Преведено с армейско звание — полковник. Нали си чувал оная песен на Пугачова: „Ах какъв мъж беше, същински полковник.“ Та това се отнася за мен.
Въпреки думите си имаше предчувствие, че скоро няма да му е до шеги.
И не се излъга.
2.
От „Лесная“ завиха под арката на старата сграда в основен ремонт и пообикаляха през проходите във вътрешния двор. Бицепса командваше:
— Надясно… Пак надясно. През оня тунел. Сега наляво… Тук. Отбий към входа. Паркирай някъде.
Волгата бавно мина покрай блестящата с огледалните си стъкла фасада на девететажен блок с двама пазачи на входа, до който висеше черна фирмена табела със златисти букви: „Външнотърговско дружество «Възход»“, зави зад ъгъла и спря пред стоманената врата във висока бетонна ограда. Тук също стояха двама пазачи, обути в кубинки и облечени в сива униформа, подобна на омоновците, само че без нашивки. Единият от тях надникна в колата, видя Бицепса и махна на някого в пропуска:
— Отваряй!
Вратата се плъзна настрани, пропусна таксито в малкия двор и се затвори зад него. Тутакси към волгата се приближиха четирима души, облечени в сиво с къси автомати „Калашников“, каквито носеха десантчиците.
Турецки хвърли през отворения прозорец пистолета „Макаров“, после слезе и без подкана вдигна ръце. Веднага го обискираха, извадиха от джоба му портфейла с документите и парите, извиха ръцете му зад гърба и щракнаха на китките белезници. Още щом слезе от таксито, Бицепса се втурна към своя „Макаров“, но един от младежите му препречи пътя и го отведе навътре в двора. Друг вдигна пистолета, огледа го и го мушна в джоба си. После кимна на онзи, който бе сложил белезници на Турецки, и промърмори: