По следите на злото [bg]

— Харесва ми как разсъждаваш — отбеляза Кенеди. На лицето му беше изписано одобрително изражение.

— И така, както аз го виждам — продължи Гарсия — Лушън току-що направи първата си голяма грешка.

— Каква грешка? — попита Кенеди. Одобрителното му изражение се превърна в замислено.

— Че е дошъл в Лос Анджелис — отговори Хънтър. Макар да знаеше точно за какво говори Карлос, той не споделяше ентусиазма на партньора си.

— Именно — съгласи се Гарсия. — Сега той е в Лос Анджелис, на наша територия, в нашия дом. Ние познаваме улиците и кварталите и имаме контакти навсякъде. Умен или не, този тип току-що скочи в тигана… в нашия тиган.

— Не мога да не се съглася с логиката на партньора ти, Робърт — каза Кенеди.

— Да, разбира се — отвърна Хънтър. — Ние познаваме улиците и кварталите на Лос Анджелис и имаме контакти, но ти забравяш нещо, Ейдриън.

— Какво?

— Вие сте държали Лушън в затвора три години и половина — отговори Хънтър. — Изучавали сте го три години и половина. Убеден съм, че сега го познавате малко по-добре. Карлос е прав — Лушън наистина е самотник, но по свой избор. Той никога не би разчитал на някого. Няма доверие на никого.

— Не разбирам мисълта ти — рече Кенеди.

— Искам да кажа, че Лушън никога няма да обикаля улиците на Лос Анджелис, търсейки партньори, оръжия, наркотици или нещо друго. Сам намира начин да си набави онова, което му трябва. Каквото и да планира, няма да разчита на друг да го извърши. Няма да се държи подозрително и няма да се издаде с нищо.

— Да — съгласи се Кенеди, — но все пак мисля, че детектив Гарсия има право. Може да имаме предимство, което Лушън пренебрегва.

— Ти все още не разбираш, нали, Ейдриън? — Хънтър поклати глава.

Кенеди явно нямаше представа какво има предвид той.

— Какво не разбирам, Робърт?

— Дори ако арестуваме Лушън в момента — поясни Хънтър, — седем невинни вече загубиха живота си заради твоето его. Седем души за два дни, Ейдриън. — Въпреки че беше ядосан, гласът на Хънтър все още беше спокоен. — Знаеш на какво е способен… и сега е на свобода и се разхожда из голям град като Лос Анджелис. — Хънтър млъкна, за да позволи на Кенеди да осмисли думите му. — Нямаме представа какво е планирал и никой не може да предвиди още колко невинни хора ще загинат и на още колко животът ще бъде разбит, докато го хванем… ако изобщо го заловим. Ти направи това, Ейдриън. Не разбираш, че "играта", която иска да играе Лушън… каквото и да се случи от сега нататък…! Вече сме я загубили.