Съкровището на Питон [bg]

Моряците изпълниха заповедите му бодро, като че ли не особено опечалени от смъртта на своите другари. По-късно палубата отново блестеше и корабът следваше своя курс. Корабният готвач стъкна огъня и нагорещи един съд със смола за най-лошите рани, докато майсторът на корабните платна стоеше наблизо с игла, конец и напръстник, готов да се погрижи за онези, които шиенето изглеждаше най-подходящото лечение.

Конан се изкачи на мачтата и впери поглед в далечината след кораба. Чуждият кораб, който ги следваше, беше все още там, спазвайки същото разстояние. Платната му бяха спуснати, докато „Морски тигър“ водеше бой, но сега главната рея се вдигна и голямото платно се изпъна от вятъра. Конан изруга тихо, защото не можеше да разбере каква е целта на преследвача. Ако искаше да атакува, точно сега беше времето да го направи — докато „Морски тигър“ ближе раните си изтощен от битката. Но черният кораб като че ли се задоволяваше с това, да се държи на разстояние. Конан се спусна по мачтата и отиде на кърмата, където завари аквилонците, които доскоро се биха геройски да стоят пребледнели. Те бяха ужасени от начина, по който моряците се бяха разделили със своите мъртви.

— Те просто изхвърлиха другарите си на акулите! — възмущаваше Улфило. — Нима те нямат богове, нима нямат ритуали за изпращане на покойниците си? Не се ли боят, че душите на мъртвите ще ги преследват?

— Там, в родината си, каквато някога са имали — каза Конан, — те са спазвали, не се съмнявам в това, обредите за погребване и за успокоени на душите на умрелите. Но сега нямат друга родина освен морето. За моряците то е истинският гроб. Ако ги попитате, повечето ще ви кажат, че акулите са слуги на морските богове, които приемат жертвоприношенията на моряшкия живот, и че сега мъртвите намират пълен покой на морското дъно. Хората на морето имат много вярвания, някои от тях повече от странни, но страхът от мъртвите не е сред тях. В морето смъртта е нещо обикновено, докато оцеляването е забележително постижение.

— Чудесно — каза Спринголд. — А ти? В какво вярваш ти, Конан?

— Кимерия е страна без излаз на море и моят народ няма никакви вярвания или традиции, свързани с морето. Единственият ни бог е Кром от Планината. Кром прави малко за нас, живи или мъртви — дава ни живот и войнствено сърце. И дали умираме в морето, или на сушата — за нас няма значение.

— Мрачна философия на един суров народ — заключи Спринголд.

— Да вървим — обърна се Улфило към Спринголд, отегчен от темата. — Нека отидем долу да почистим оръжието си и да се погрижим за доспехите си. Нищо не разяжда желязото така бързо, както кръвта.