Дарк Холоу [bg]

— Това е Рики — рече непринудено Елън. — Рикардо.

Втория път името му прозвуча с типичната испанска интонация.

— Рики, ела да се запознаеш с Птицата.

Той се здрависа с мен, пръстите му бяха силни. Сетне незабавно прегърна Елън през рамото с покровителствен жест. Покровителствен, прекалено собственически, а същевременно и някак несигурен — лоша комбинация. Поглеждах го под око, докато вървяхме към къщата, просто ей така — да не реши да се изпишка на вратата, докато влизаме, и да си я маркира като собствена територия.

Седнахме в кухнята, пихме кафе в големи сини пръстени чаши. Рики не каза нито дума — дори и едно „благодаря“ не му излезе от устата. Неволно си помислих колко интересна комбинация биха били с Роджър. Събери ги двамата и ще поставиш рекорд за най-късия разговор в света.

— Какво ви носи насам? — попитах Елън.

— Отиваме на север. Никога не съм ходила в тази част на Мейн. Мислим да отскочим до Музхед Лейк, да се изкачим на Маунт Катадин, ще се отбием и на други места. Може да покараме и ски.

Рики се изправи и попита къде е тоалетната. Упътих го и той се затътри натам с леко прегърбена, отпусната походка.

— Откога ходиш с латиноси? — изтърсих, без сам да искам.

Дявол го взел, просто неволно ми се изплъзна от устата!

— Този латинос има висше образование и докторска титла по психология — рече тя и лекичко се подсмихна.

— Айде бе! — пак се изпуснах, но всячески се стараех в гласа ми да не прозвучи подигравка или цинизъм.

И пак ми хрумна абсурдна мисъл — като онази за маркирането на вратата, — навярно е учил психология, за да може да се самоанализира?

— Виж, Птицо, той е добро момче. Наистина. Само е малко стеснителен, дърпа се, като види непознати.

— Говориш за него, сякаш е куче — пак изтърсих аз.

Ама че съм говедо! Ама нали и аз така си помислих… Вместо да се разсърди, тя ми се изплези.

— Свърши ли школото? — побързах да сменя темата.

Елън избягна прекия отговор.

— Задава се още учене.

— Ами. Какво? Психология ли?

— Ха-ха-ха, много смешно.

Но не се усмихна. Може би Рики изместваше мислите за семестриалните изпити.

— Как е майка ти?

— Добре е.

Замълча за малко, сетне:

— Тревожи се за теб и за татко. Той сподели, че вчера сте били на погребението, но не сте имали какво да си кажете. Мама мисли, че двамата трябва да се изясните помежду си.

— Не е толкова лесно.

Елън кимна.

— Чух ги да си говорят и други неща. Вярно ли е онова, което той разказва за теб?