Вълчият брат [bg]

— Не знаех. Вълк ми каза.

На лицето й се изписа изненада, после тревога.

— Ти наистина можеш да разговаряш с него, нали?

Той не отговори.

Момичето се изправи на крака, като се мъчеше да потисне безпокойството си.

— Отидоха си. Време е да поемем на север. — Тя върна стрелата в колчана и преметна лъка си през рамо. За момент Торак помисли, че е променила решението си. Но Рен извади ножа си и като го размаха пред носа му, го подкани да върви.

Скоро стигнаха до малък поток и се заизкачваха по тясната клисура, от която извираше. Торак почувства как му се завива свят от умора. Предната нощ не бе спал и вече втори ден не беше ял.

Накрая се предаде и се свлече на колене. Вълк скочи от ръцете му и падна по гръб, в желанието си да стигне по-бързо до водата.

— Какво правиш? — извика Рен. — Не можем да спрем тук!

— Току-що спряхме — озъби се момчето. Грабна шепа листа от сапунче, размачка ги във водата и изми последните изпражнения от росомаха по тялото си. После се наведе и пи до насита.

Почувства се по-добре и зарови в раницата си за сушеното еленско месо, което беше навил на отделни рула — сякаш преди много луни. Първо, отхапа едно парче и го подхвърли на Вълк и чак след това започва да яде настървено. Беше много вкусно. Скоро усети как силата на еленчето изпълва тялото му.

Рен се поколеба, после свали раницата си и коленичи, но продължи да държи ножа си, насочен към Торак. Като пъхна свободната си ръка в раницата, тя извади три тънки, червеникавокафяви питки и му подаде едната.

Той я взе и отхапа предпазливо. Беше сочна и солена, с особен аромат.

— Сушена сьомга — обясни Рен с пълна уста. — Стриваме я и я омесваме с еленова мазнина и плодове от хвойна. Издържа цяла зима.

За негова изненада тя подаде една питка и на Вълк.

Той не пожела да я вземе от нея.

Момичето се поколеба, после даде питката на Торак. Той я потърка между дланите си, за да замирише на него, и я хвърли към вълчето, което тутакси я излапа.

Рен се опита да скрие обидата си.

— Чудо голямо — сви рамене тя. — Знам, че не ме харесва.

— Защото непрекъснато го държиш в разни торби — пошегува се Торак.

— Правя го за негово добро.

— Само че той не го знае.

— Защо не му кажеш тогава?

— Няма как да му го обясня на вълчи език. — Като отхапа друго парче от питката, той не се сдържа и зададе въпроса, който го измъчваше от известно време.

— Защо го взе със себе си?

— Какво съм взела?

— Вълк. Измъкнала си го от лагера. Сигурно не е било лесно. Защо го направи?

Тя замълча за миг.

— Стори ми се, че имаш нужда от него. Не знам защо, но си помислих, че може да е важно.

Изкуши се да й каже, че Вълк е неговият водач, но се спря навреме. Нямаше й доверие. Беше му помогнала да избяга от Гарваните, но това не променяше обстоятелството, че бе прибрала оръжията му и го бе нарекла страхливец. Освен това продължаваше да държи ножа си, насочен към него.