Последната императрица [bg]

Рандъл се наведе към него, за да не могат другите да чуят думите му.

— Атаката трябва да изчака, докато димът се разнесе. Китайците трябва да видят решителната ви победа.

Лорд Елгин кимна.

— Няма да атакуваме, преди димът да се е разнесъл — авторитетно заяви той. — А сега действайте. И бог да ни е на помощ.

Генерал Нейпиър се усмихна широко, отдаде чест и се завъртя кръгом. Духът на лорд Елгин обаче не бе така приповдигнат. Глождеше го чувство, което му бе трудно да игнорира. Да приема заповеди от китаец започваше да става все по-трудно за гордия британец. Единствено лорд Елгин бе командирът на съюзническите сили. По божия воля той беше осмият граф Елгин и дванайсети граф Кинкардин. Лично кралица Виктория го бе обявила за пръв лидер на последните двайсет години. Един китаец не би трябвало да посмее да го заговори, още по-малко да му дава нареждания.

Облечен в копринен монголски кавалерийски костюм, с Черния флаг на хоркините на гърдите, Сенге Ринчен се изкачи на най-високата точка на крепостта Жен, което на мандарински означаваше стражева крепост. Това беше по-малко укрепление на около километър северозападно от Уей, на брега на река Хай. Под прикритието на гъстия пушек от експлозията Ринчен беше придвижил колона конници — над 800 коне — до задната страна на укреплението и сега се намираше в добра позиция за контраатака, но бе разтревожен от онова, което бе видял през изминалата седмица. Съюзниците бяха показали изненадваща сдържаност — нещо изключително нетипично за тях, което го притесняваше. Почти бяха успели да обкръжат воините му в калните равнини. И като се изключи глупавата атака на Втора дивизия два дни след пристигането й, съюзниците не бяха направили нито една грешка. Когато отрязаха снабдителните пътища с превземането на Таи Ку, стана ясно, че това е дело на голям пълководец. Действията им бяха нещо много повече от сляп късмет. Странна тръпка премина през тялото на Ринчен. С какво, или по-скоро с кого си имаше работа?

— Страхливци — обади се един лейтенант. — Атакуват морските ни крепости в гръб. Тези жалки британци и страхливи французи нямат капка чест. Стрелят с оръдията си, без да нападат. Като жена, мятаща камъни през река.

Ринчен се обърна към стоящия до него офицер.

— Лейтенант Лин, който и да е водач на варварите, той показва голямо умение. Най-мъдрият пълководец атакува само когато е сигурен, че може да победи. Пресякоха снабдителните ни линии и смазаха крепостта Уей с оръдията си. Знаят, че няма да препуснем да ги пресрещнем с конете си — и затова чакат. Калната равнина защитава крепостите, но пази и врага от нашата кавалерия.

— Нима сте впечатлен от действията им, господарю?

— Да, Лин. Впечатлен и разтревожен. Щом успяха да превземат с лекота Уей, със сигурност ще се справят още по-лесно с останалите крепости. Целта им е да пречупят духа на китайците, това е ясно. В онези укрепления няма монголски войни, а просто наборници, които се бият само за честта на семействата си, водени от мандарините, бюрократичната измет на света. — Ринчен изтегли извитата сабя на могъщия Чингис хан и посочи към призрачния силует на Уей, който прозираше през изтъняващата димна завеса. — Трябва да удържим на всяка цена онова укрепление. Изпрати допълнително хора и оръжия от северозапад, които да подсилят защитата ни. Съобщи на генерал Дан, че ако някой побегне от поста си, ще бъде преследван като куче и измъчван. Това се отнася и за самия него. И дума не може да става да се предадат.