Беглецът [bg]

Той поклати глава.

- Тео.

Тео, който цяла нощ беше премислял аргументите си, а и през деня те не му излизаха от главата, започна с излагане на очевидните факти:

- Господин съдия, разбира се, клиентите ми са по­стъпили лошо. Имотът не е техен. Те несъмнено са били в нарушение и трябва да понесат наказание. Но не са действали предумишлено с цел да тормозят жи­вотните. Припадащите кози са известни тъкмо с това - те припадат. Господин Туийл току-що каза, че много собственици карат козите си да припадат просто за за­бавление. Проверете онлайн, вижте в Ютюб. Има де­сетки клипчета на хора, които притежават такива кози, които им крещят, показват се изневиделица с го­леми чадъри и така нататък, за да уплашат козите и те да направят, каквото се очаква от тях - да припаднат! Това е.

- Само че клиентите ти не са собственици на кози­те - прекъсна го съдия Йек.

- Не, господин съдия, разбира се, че не са. Пак по­втарям, не е трябвало да ходят там.

- И са заснели видео?

- Да, господине.

- Сигурно за да го качат в Ютюб.

- Да, господине.

- Носиш ли го?

- Да, господин съдия.

- Добре. Да го пуснем.

Тео знаеше, че клипът ще бъде показан, и се беше подготвил. Беше адски смешен и той смяташе да го използва с такава цел. Малко хумор, за да размекне съдия Йек и да покаже, че е безвредно да предизви­каш припадък на коза.

Свърза лаптопа си с по-големия монитор на сгъва­емата масичка до съдия Йек, включи го и пусна клипа. Всички в съдебната зала вече се бяха приближили към масичката.

Какво се видя на екрана? Кошара с навес; стадо от единайсет дребни кози - някои черни, други бели, всички с големи изпъкнали очи, - които просто си се мотаят. Изведнъж Еван Ламбърт изскача иззад кори­тото за вода, крещейки и размахвайки ръце. С викове връхлита стреснатите, нищо неподозиращи животни. Краката на няколко кози се сковават и те рухват на зе­мята, други се разбягат, когато Еван ги погва, все още крещейки през смях като безумец. Избира си една коза и я преследва, докато тя решава, че сигурно ще е по-безопасно просто да припадне, и се катурва. Други се изправят и неистово блеят една срещу друга. Еван продължава да ги тормози, а зад камерата се чува не­обузданият смях на Уди.

Наистина беше смешно и повечето хора в съдебна­та зала прихнаха. Особено Уди, Еван, Чейс, Арън и Брандън, които изпокапаха от смях. Адвокатът Тео успя да запази сериозно изражение отчасти защото вече много пъти беше гледал видеото. Съдия Йек се забавляваше. Господин Туийл - не.

Следва миг на затишие в кошарата. Козите - вече всички на крак - се скупчват на едно място, сякаш търсят сигурност, докато Еван вади нещо от джоба си. Пиратка. Ухилва се широко срещу обектива, запалва я, хвърля я близо до разтревоженото стадо, чува се си­лен пукот и единайсетте животни се строполяват на земята с щръкнали като пръчки къси крачета. Еван се превива от кикот. Отново се чува смехът на Уди. Край на видеото.