Жив или мъртъв [bg]

— Е, за добро или лошо много хора се шашардисват заради околната среда, Джак — отвърна професор Райън на съпруга си.

„Кийлти!“ — ядосваше се Джак. Всичко му беше ясно сега. От Роби щеше да излезе страхотен президент, ако го нямаше оня извратен дъртак от Ку Клукс Клан, който все още чакаше смъртта си в килията в Мисисипи. В онзи ден Джак все още заемаше поста в Овалния кабинет — за още колко време? Шест дни преди изборите Роби беше един от фаворитите. Времето не стигаше нещата да се подредят както трябва заради хаоса около изборите и защото оставаше само Кийлти, а всички гласове за Роби отидоха на вятъра по стечение на обстоятелствата. Просто прекалено много объркани гласоподаватели бяха останали по домовете си. Кийлти стана президент задочно заради недостиг на гласове на другия.

През преходния период стана дори още по-зле, доколкото това беше възможно. Погребението в баптистката черква на бащата на Джексън в Мисисипи стана един от най-лошите спомени за Джак. Медиите се подиграха с проявата на чувства. От президентите се искаше да бъдат роботи в края на краищата, но Райън не можеше така.

„И имаше защо, по дяволите“ — помисли си той.

Роби беше спасил неговия живот, живота на жена му и дъщеря му и на неродения му син точно тук, в тази стая. Джак рядко имаше изблици на ярост, но по този въпрос изригваше като вулкана Везувий през особено лош ден. Дори бащата на Роби проповядваше за опрощение, което доказваше колко по-добър от самия него е преподобният Хошая Джексън. Е, каква съдба подобаваше на убиеца на Роби? Куршум от пистолет в черния дроб вероятно… та онзи гад да крещи в адски мъки десетина минути, докато му изтече кръвта и замине в ада…

Още по-лошото беше, че сегашният президент замисляше обща амнистия за всички смъртни присъди в Америка. Политическите му съюзници вече лобираха по този въпрос в медиите, като планирана обществена демонстрация на милосърдие във „Вашингтон Мол“. Разбира се, състраданието към жертвите на убийците и похитителите не беше сред обсъжданите теми, но въпреки това онези отстояваха сериозно принципите си и Райън дори ги уважаваше за това.

Бившият президент си пое дъх, за да се успокои. Чакаше го работа. След около две години почти беше готов с мемоарите си. Писането отне по-малко време от очакваното и дори успя да съчини поверително приложение към автобиографията си, което щеше да излезе на бял свят двадесет години след смъртта му.

— Докъде стигна? — запита Кети, замислена за задачите си за деня. Чакаха я четири операции с лазер. Нейната охрана от Тайната служба проверяваше пациентите, за да не допусне някой в операционната зала с пистолет или нож, и тъй като нямаше почти никаква вероятност това да се случи, Кети отдавна не мислеше за тези неща. Или не мислеше за тях, защото знаеше, че затова има охрана.