![Ханибал: Врагът на Рим [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/0/9/4/hanibal-vragt-na-rim-bg-download.jpg)
Ханибал: Врагът на Рим [bg]
- Автор: Кейн Бен
- Серия: Ханибал #1
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-907-4
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Ханибал: Врагът на Рим [bg]». Краткое содержание книги:
През Първата пуническа война римляните са победили и унизили Картаген, техния единствен сериозен съперник за власт в Средиземноморието. Сега блестящият картагенски генерал Ханибал е решил да отмъсти. В надигащата се буря съдбата среща двама младежи — Ханон, син на изтъкнат войник и довереник на Ханибал, и Квинт, син на римски конник и земевладелец. Катастрофална авантюра в морето превръща Ханон в роб, купен от бащата на Квинт. Макар че между двамата младежи — и сестрата на Квинт Аврелия — се ражда неочаквано приятелство, съдбата ги разделя, когато двете воюващи страни се изправят една срещу друга. Двамата се озовават на противоположните страни на конфликта и съюзът, изкован в робство, ще бъде доведен до зашеметяващия си край на бойното поле.
Квинт погледна към Агесандър и двамата роби, които го наблюдаваха с уважение. Вирна брадичка. Беше успял! „Благодаря, Диана и Марс — помисли си. — Ще направя щедри приношения и на двама ви“. И все пак погледът му се насочи към тялото на татуирания роб. Изпълни го чувство за вина.
— Трябваше да спася и него — изпъшка той.
— Я стига! — отвърна Фабриций. — Не си Херкулес. А и този глупак не биваше да рискува живота си заради едно куче. Постижението ти е достойно за всеки римлянин.
Вдигна Квинт на крака и го прегърна.
Изведнъж емоциите на Квинт го заляха — тъгата заради смъртта на гала, примесена с облекчението, че е възтържествувал над страха си. Едва се сдържаше да не заплаче. По време на борбата беше забравил, че става мъж. По някакъв начин беше изпълнил задачата, поставена от баща му.
Накрая двамата се пуснаха.
— Какво е чувството? — попита Фабриций.
— Все същото — отвърна Квинт и се усмихна.
— Сигурен ли си?
Квинт погледна мъртвия мечок и осъзна, че нещата са се променили. Преди не беше сигурен, че е в състояние да убие такъв звяр. И едва не се беше провалил заради ужаса си. Да погледнеш смъртта в очите беше много по-ужасяващо, отколкото си беше представял. И все пак инстинктът за оцеляване се беше оказал по-силен. Погледна отново баща си и видя, че той го наблюдава внимателно.
— Видях, че си уплашен — каза баща му. — Щях да се намеся, но ти ме накара да обещая да не го правя.
Квинт се изчерви и отвори уста да заговори.
Фабриций вдигна ръка.
— Реакцията ти беше напълно естествена, независимо какво биха казали някои. Но решимостта ти да успееш дори с цената на живота ти се оказа по-силна от страха. Прав беше да ме накараш да се закълна да не се намесвам. — Тупна Квинт по ръката. — Боговете са благосклонни към теб.
Квинт си спомни двата кълвача и се усмихна.
— Тъй като ще ставаш войник, трябва да идем в храма на Марс, както и в този на Диана. — Фабриций му намигна. — Освен това трябва да се погрижим и за тога.
Квинт грейна. Пътуванията до Капуа открай време бяха нещо, което очакваше с нетърпение. Животът в провинцията не предлагаше много възможности за общуване и удоволствия. Можеха да посетят обществената баня и стария другар на баща му Флавий Марциал. Синът му Гай беше на неговите години и двамата се спогаждаха чудесно. Гай с радост би чул историята за лова.
Първо обаче трябваше да каже на Аврелия и на майка си. Двете сигурно чакаха с нетърпение новините.
Агесандър и робите останаха да погребат татуирания гал и да отсекат пръти, с които да понесат мечока, а Квинт и баща му тръгнаха към къщи.
На египтянина не му отне много време да ги продаде. Благодарение на предстоящите игри в Капуа търговията на робския пазар в Неапол бе оживена. Малцина можеха да предложат стока, която да се сравнява с двамата мускулести картагенци или с жилавите нумидийци, и купувачите се тълпяха около голите мъже, опипваха ръцете им и се взираха в очите им, за да видят дали в тях не се чете страх. Макар в окаяното си състояние изобщо да не приличаше на боец, Ханон впечатляваше. Много предвидливо египтянинът отказваше да ги продаде, освен ако не вървят заедно. Неколцина купувачи започнаха да наддават за двамата приятели и крайният победител се оказа кисел латинец на име Солин, който купи и други четирима пленници от египтянина.
Ханон почти не забелязваше какво става на шумния пазар. Усилията на Суниатон да повдигне духа му с окуражителен шепот бяха напразни. Никога през живота си не се беше чувствал по-отчаян. След преживяването на бурята всеки шанс за спасение се беше превръщал на прах. Без да знаят, бяха гребали навътре в морето, вместо към сушата. Вместо търговски кораб съдбата им беше поднесла пиратската бирема. Като по чудо в Неапол имаше картагенци, но той не беше успял да говори с тях. И накрая щяха да бъдат продадени като гладиатори вместо като обикновени роби, което гарантираше смъртта им. Нима се нуждаеше от още доказателства, че боговете напълно са ги забравили? Мъката му го обгръщаше като тежко мокро одеяло.
Заедно с гали, гърци и иберийци шестимата бяха изведени от града на прашния път за Капуа. Неапол се намираше на двайсет мили от столицата на Кампания, което означаваше най-много един ден път, но Солин спря да пренощува в един крайпътен хан. Пред погледите на окаяните затворници латинецът и стражите му седнаха да се насладят на вечеря от вино, печено свинско и прясно опечен хляб. Пленниците получиха само кофа вода от кладенеца, която осигури по няколко глътки на човек. Накрая обаче един прислужник донесе няколко стари хляба и поднос твърдо сирене. Колкото и мизерни да бяха, остатъците имаха божествен вкус и буквално ги съживиха. Суниатон горчиво отбеляза, че сигурно ще струват много по-малко, ако пристигнат в Капуа на крачка от смъртта. Затова си струвало купувачът им да се охарчи малко за ядене.