Последният кандидат [bg]

— Току-що ставам — уведоми го Бренда. — Как се чувстваш?

Томас се подпря на лакът и присви болезнено устни.

— Като кофа с цопла.

Лежеше на койка в просторния товарен отсек, в който в момента имаше само разхвърляни мебели. Миньо и Нют си бяха взели заслужена почивка на съседните койки, завити презглава с одеяла. Томас подозираше, че ги е завила Бренда — изглеждаха като малки деца, свити в леглата си.

После бе коленичила до неговата койка. Тя се изправи и седна на близкото кресло.

— Спали сме почти десет часа.

— Сериозно? — Томас не можеше да повярва, имаше чувството, че е подремнал за кратко. Всъщност, по-точното бе, че е бил в безсъзнание.

Бренда кимна.

— Толкова дълго ли летим? Къде отиваме — на луната?

Томас пусна крака и седна в койката.

— Не. Хорхе ни откара на стотина мили встрани и после се приземи на едно широко и равно място. Той също реши да подремне. Рисковано е да имаш уморен пилот.

— Не мога да повярвам, че и двамата ни простреляха с гранатомети. Да ти кажа, бих предпочел аз да съм този, който дърпа спусъка. — Томас разтърка лице и се прозя. След това огледа следите от изгаряне по ръцете си. — Как мислиш, ще ми останат ли белези?

Бренда се засмя.

— За това ли намери да се притесняваш?

Той не можа да сдържи усмивката си. Беше права.

— И така — поде той и после продължи по-бавно: — Изглеждаше страхотна идея да избягаме от ЗЛО, докато бяхме там, но… та аз дори не познавам истинския свят. Тук не е като в Обгорените земи, нали?

— Не — отвърна тя. — Само районите между тропиците и пущинаците, навсякъде другаде климатът е с крайни амплитуди. Има няколко безопасни града, където можем да отидем. Особено след като притежаваме имунитет. Вероятно ще можем да си намерим добра работа.

— Работа — повтори Томас и тази дума му се видя толкова чужда. — Вече мислиш за намиране на работа?

— Смяташ да ядеш, нали?

Томас не отговори, но внезапно почувства тежестта на тази нова реалност. Ако действително са избягали в истинския свят, ще трябва да живеят като истински хора. Но възможно ли бе това в един свят, където съществуваше избликът? Той си спомни за своите приятели.

— Тереза — промълви.

Бренда трепна изненадано.

— Какво за нея?

— Има ли някакъв начин да разберем къде е отишла с останалите?

— Хорхе вече го направи — провери проследяващата система на берга. Отишли са в град на име Денвър.

Томас усети лека тревога.

— Това означава ли, че ЗЛО могат да ни открият?

— Ти не познаваш Хорхе — отвърна тя с усмивка. — Той е цар на манипулирането на проследяващата система. Поне за известно време ще сме на крачка пред тях.

— Денвър — повтори замислено Томас. Името му звучеше познато. — Къде се намира?

— В Скалистите планини. Високо е. Удобно е за карантинна зона, тъй като там атмосферните условия се възстановиха доста бързо след слънчевите изригвания. Добро място за живеене.