Човекът от преизподнята
- Автор: Стругацкий Аркадий Натанович, Стругацкий Борис Натанович
- Язык: болгарский
- Переводчик: Маргарита Златарова
- Жанр: Социально-философская фантастика
Электронная книга - «Човекът от преизподнята». Краткое содержание книги:
— Охо! — каза Корней. — Това е чудесно!
Гаг подскочи на място и се обърна. Корней стоеше от другата страна на траншеята, оглеждайки позицията с весело изумление.
— Та ти си фортификатор — каза той. — Какво е това?
Гаг мълчеше, но нямаше къде да ходи.
— Позиция — неохотно измърмори той. — За мортира.
Корней беше поразен.
— За какво, за какво?
— За мортира.
— Хм… А откъде ще вземеш мортира?
Гаг мълчеше и го гледаше изпод вежди.
— Е добре, това в края на краищата не ме засяга — каза Корней като почака. — Извинявай, ако съм ти попречил… Аз сега получих едни известия и бързам да ги споделя с теб. Става дума за това, че вашата война е свършила.
— Каква война? — тъпо попита Гаг.
— Вашата. Войната на Алайското херцогство с империята.
— Вече? — тихо проговори Гаг. — Вие казвахте — четири месеца.
Корней разпери ръце.
— Е, извинявай — каза той. — Сбърках. Всички ние сбъркахме. Но това, знаеш ли, е добра грешка. Съгласи се, че сгрешихме в нужната посока… Справиха се за един месец.
Гаг облиза устни, вдигна глава и отново я наведе.
— Кой… — Той замълча.
Корней чакаше, като го гледаше спокойно. Тогава Гаг отново вдигна глава и гледайки го право в очите, каза:
— Искам да зная кой е победил.
Корней много дълго мълча, по лицето му нищо не можеше да се разчете. Гаг седна — краката му не го държаха. До него от траншеята стърчеше главата на Драмба. Гаг безсмислено се втренчи в нея.
— Нали ти обяснявах — каза накрая Корней. — Никой не е победил. Или по-точно — всички са победили.
Гаг процеди през зъби:
— Обяснявахте ми… Може и да сте ми обяснявали. Аз не го разбирам това. На кого остана устието на Тара? За вас може да е все едно при кого е останало, но на нас не ни е все едно!
Корней бавно поклати глава.
— На вас също ви е все едно — уморено каза той. — Там повече няма армия — само гражданско население…
— Аха! — каза Гаг. — Значи плъхоядите са ги прогонили оттам.
— Ама не… — Корней страдалчески намръщи лице. — Армията изобщо вече не съществува, разбираш ли? От устието на Тара никой никого не е прогонвал. Просто и алайци, и имперци захвърлиха оръжието и се разотидоха по домовете.
— Това е невъзможно — каза Гаг спокойно. — Не разбирам защо ми разказвате всичко това, Корней. Не ви вярвам. И изобщо не разбирам какво искате от мен. Защо ме държите тук? Ако не съм ви нужен, пуснете ме. А ако ви трябвам — говорете направо…
Корней запъшка и с все сила се удари по бедрото.
— Значи така — каза той. — Нищо ново по тази част не мога да ти съобщя. Виждам, че тук не ти харесва. Зная, че се стремиш към къщи. Но ще ти се наложи да потърпиш. Сега в родината ти е доста тежко. Разруха. Глад. Епидемии. А сега още и политическа неразбория… Херцогът, както трябваше да се очаква, плюл на всичко и избягал като последния страхливец. Захвърлил на произвола на съдбата не само страната…
— Не говорете лошо за херцога — дрезгаво изръмжа Гаг.
— Херцогът вече го няма — хладно каза Корней. — Алайският херцог е детрониран. Впрочем можеш да се утешиш: императорът също нямаше късмет.
Гаг се усмихна накриво и лицето му отново се вкамени.
— Пуснете ме да си вървя — каза той. — Нямате право да ме държите тук. Не съм военнопленник, нито роб.
— Хайде да направим така — каза Корней. — Хайде да не се караме. Ти имаш лоша представа какво става при вас. А там такива като тебе са организирали банди, иска им се да изправят скелета на крака, а освен тях никой друг не желае това. Но ги преследват като бесни кучета и те са обречени. Ако сега те пратим в къщи, ти, разбира се, ще се присъединиш към някоя такава банда и това ще ти е краят. И между другото не се отнася само за теб, а и за всички онези хора, които ти ще успееш да убиеш или измъчиш. Ти си опасен. И за себе си, и за другите. Ето това е, щом искаш откровено да ти го кажа.
Значи Корней можел да бъде и такъв. Пред Гаг стоеше боец, хватката на този боец беше желязна и улучваше в самия център. Е, какво пък, благодаря за откровеността. Значи сега така ще разговаряме: ти ми го каза, но и аз ще ти го кажа. Стига съм се правил на момченце в къси панталонки. Омръзна ми.