3001: Последната одисея

Най-голямата разлика обаче е системата за управление. За мен беше голямо предизвикателство да свикна с факта, че не трябва да използвам ръцете си — а пък компютърът трябваше да се научи да разпознава гласните ми команди. Отначало през пет минути ме питаше „Точно това ли искахте да кажете?“. Зная, че ще е по-добре да използвам мозъчната шапка, но все още не съм съвсем на „ти“ с тази машинка. Не съм сигурен дали изобщо някога ще свикна с нещо, което чете мислите ми…

Между другото, совалката се казва „Сокол“. Чудесно име и аз с разочарование открих, че никой на борда не знае за произхода му от мисиите „Аполо“, когато за пръв път кацнахме на Луната…

Хм, исках да ти кажа още много неща, но капитанът ме вика. Връщам се в класната стая.

С обич, край.

ЗАПИШИ

ПРАТИ