Кукловодът
- Автор: Хейг Брайан
- Серия: Шон Дръмънд #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Богдан Русев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кукловодът». Краткое содержание книги:
За да се справи с купищата следствени материали, предоставени от обвинението, той наема дъщерята на руски емигранти Катрина Мазорски, която прилича на пънкарка, но се оказва отлична юристка и незаменима помощничка.
В процеса на търсене на доказателства, които да спасят клиента им от смъртното наказание, двамата попадат на невероятен заговор, в който генерал Морисън е само неволна пионка. Следите минават през коридорите на властта в Белия дом и заседателните зали на Кремъл, за да ги отведат до човека, насочвал и управлявал световната политика в продължение на десетилетия — Кукловода.
— Пак там ли паркира онзи ден?
— Не ви разбирам.
Той се завъртя, тръшна вратата и с маршова стъпка отиде да доведе дъщеря си. Адски забавно.
След няколко секунди вратата се отвори отново и се появи Мери, облечена с джинси и семпъл бял пуловер до средата на бедрото — като излязла от реклама в „Небрежно елегантни“ или някакво подобно издание.
— Здравей, Мери, това е помощничката ми, ами, ъъъ, Катрина Мазорски.
Пак ме връхлиташе пристъп на мозъчна парализа.
Мери и другото момиче, на което бях забравил името, си стиснаха ръцете, а после Мери се наведе напред, стисна ме за лакътя и ме целуна по бузата.
— Боже, направо си радост за очите ми. Влизайте, моля ви.
Преведе ни през някакви дълги коридори до стаята, където бяхме предишния път. Седнахме и аз забелязах как очите на Катрина се опитват да измерят температурата на отношенията ми с Мери. Но зад тези саркастична, непукистка, нахална игривост имаше искрено любопитство за неща, които изобщо не й влизаха в работата, нито пък в моята, нито пък в чиято и да е работа.
Мери се наведе на стола и огледа лицето ми.
— Шон, какво е станало с носа ти? И очите?
— Ами блъснах се в една стена — казах, което си беше самата истина.
Да, бях се блъснал в една стена — с всичка сила, — само дето някой ми беше помогнал. Но нямаше да споменавам останалата част нито на Мери, нито на съпруга й. Имах си причини, достатъчно сериозни според мен.
Тя се протегна и ме стисна за носа.
— Бързичко си вървял. Носът ти изглежда счупен.
Носът адски ме заболя, но аз съм мъж, а тя е красиво момиче, така че се усмихнах — твърде жалка гледка, защото в същото време очите ми се напълниха със сълзи.
— Така изглежда — казах. — Както и да е, вчера бяхме при мъжа ти.
— Как е той?
— Ядосан, но се чувства по-добре. Смята, че са го натопили.
Отначало не каза нищо. Изглеждаше шокирана, но това постепенно се смени от любопитство.
— Кой го е направил?
— Твърди, че не знае абсолютно нищо. Но стреля в тъмното. Повярвай ми, адвокатите постоянно се занимават с такива неща.
Особено когато имат работа с престъпници, които прекрасно знаят, че са виновни до мозъка на костите си — вежливо пропуснах да отбележа.
— Както и да е, преговорихме кариерата му. Според вестниците предателството му е започнало през осемдесет и осма-девета.
Тя клатеше глава.
— Четох статиите. Това е абсурдно. Би означавало, че е започнал няколко месеца след сватбата ни. А това е невъзможно, повярвайте ми.
— Статиите освен това твърдят, че през цялото време е имал един и същ наблюдаващ руски офицер. Затова преговорихме кариерата му, като се съсредоточихме върху контактите, които е установявал с руски граждани.
— Логично, но съм сигурна, че не сте постигнали нищо. Цялата ни работа включваше контакти с руски граждани.
Кимнах и замълчах за момент. После казах:
— Мери, той ни каза за Алекси Арбатов.
Очите й внезапно се разшириха и цялото й тяло подскочи напред.
— Господи, Шон, изобщо не е трябвало да споменава това име. Не трябва да го знаете. Какво прави Бил, по дяволите?
— Защитава се. Не се тревожи, и двамата с Катрина имаме необходимите разрешителни. Тайната ви е на сигурно място — настоях, като стратегически пропуснах да спомена малкия инцидент с касетите.
— Разрешителните ви нямат нищо общо. Да знаеш за него… това е една от най-охраняваните тайни в ЦРУ. По-малко от десет души знаят за него. Забравете това име. Моля ви.
Оставих й малко време, за да осъзнае, че белята вече е свършена, така да се каже. Очаквах да се почувства неудобно, но тази реакция минаваше всякакви граници.
— Ще трябва да положите клетва за вярност — избухна накрая.
Засмях се. Тя не се засмя.
— Шон, няма нищо смешно. Това е най-опасната тайна в историята на ЦРУ. Ще трябва да положите клетва за вярност. — Тя хвърли поглед към Катрина и настоя: — И двамата.
— Мери, няма да полагаме клетва за вярност. Ако го направим, никога повече няма да ни позволят да го споменем. Арбатов е единственият руснак, когото съпругът ти познава от толкова дълго време. Може би чрез него ще разберем какво става.
— Господи, Шон, не виждаш ли какво прави Бил? Дал ви е това име, защото е знаел колко ще изплаши управлението по този начин. Иска ми се той да се окаже невинен, но това е твърде опасно.
— Виж, аз се надявах, че ще можем да си поговорим дълго и искрено за Арбатов. Това може да се окаже важно и за теб. Вие също сте се срещали.
— Не разбираш ли? Не мога да говоря с теб за… ами по този въпрос.
— И защо?
— Защото минавам на тестове с детектора на лъжата. Подлежа на съдебно преследване. Ако спомена това име, мога да отида в затвора. А имам две малки деца. Сега разбираш ли връзката?