Братството на камъка

Забелязвайки играта на думи, Дру разбра, че тя е твърде интелигентна за едно улично момиче.

— Била ли си в колеж?

— Да, в училището за яко чукане. Ако си любознателен, мога да те понауча на някои неща тази нощ — Тя се намръщи и затръшна вратата. Стаята бе малка, но чиста и приятна.

— Забележи, че не заключвам, в случай че приятелят ми реши да ни посети. В шкафа има поркане. Уиски, ръжена ракия, бърбън. Бирата е в хладилника. Мога да поръчам на едно място и сандвичи, но ще ти струва допълнително.

— Чудесно — отвърна Дру. — Не пия, но съм прегладнял. Поръчай нещо, което да няма месо. Домати и марули. Три, не четири сандвича. И мляко.

Той огледа стаята. Стомахът му се обади, когато тя вдигна телефона да поръча храната. Малък телевизор, стереоуредба, диван, хубаво кресло.

— Това ли е банята? — посочи той една врата.

Тя се разсмя.

— Да не си мислиш, че си в хотел „Риц“? Там е кенефът. Извинявай за израза. Канапето служи за легло. Само вдигни възглавниците и го издърпай.

Той така и направи. Изведнъж чу шумолене на дрехи зад себе си. Обърна се стреснат. Беше късно. С професионален жест тя вече бе свалила шлифера, блузата и тъкмо смъкваше полата.

Той вдигна ръка.

— Не. Това, което казах, че искам да правим, бе лъжа.

Тя замръзна с пола, смъкната до средата на коленете. Стоеше пред него по бикини, а тъмният триъгълник отдолу прозираше недвусмислено.

Очите й се разшириха. Пристъпи към него, гърдите й се поклащаха, а погледът й бе несигурен.

— Какво?

По гърдите и бедрата й имаше белези, които показваха, че е раждала.

— Исках да ти обясня на улицата, но ти…

— Хей, казах ти! Никакви наркотици или перверзии, защото… — и вдигна юмрук да почука на стената.

— Недей! Спри! — Заговори тихо и умолително. — Моля те, недей. Няма от какво да се страхуваш.

— Какво искаш, по дяволите?

— Точно това, което ти казах на улицата. Да прекарам нощта при теб. Това е всичко. Да се изкъпя, да използвам самобръсначката ти и да се приведа в приличен вид. Да си легна в леглото. И да поспя.

Тя вдигна вежди недоумяващо.

— Ти си падаш по баните? Трябва да те изкъпя, така ли?

— Няма нужда — Въпреки че се опитваше да не гледа към триъгълника между бедрата й, тялото му го предаде. Все пак не беше виждал жена, още по-малкото пък гола, от 1979 година и не можеше да се противопостави на възбудата. Но трябваше да устои, да се съпротивлява. Помъчи се да гледа лицето й, което имаше доста момчешко изражение, и да не обръща внимание на гърдите й. — Моля те, облечи си нещо.

— Това пък защо — каза тя, но в гласа й вече нямаше гневни нотки. — Ясно е, че си смахнат. Да не искаш да кажеш — тя застана в доста предизвикателна поза, очите й блестяха закачливо, — че това, което виждаш, не ти харесва?

— Ако може да ти помогне да ме разбереш… аз съм… или по-точно бях… свещеник.

Тя присви очи.

— И какво? Една моя приятелка обслужва по двама свещеника на седмица. Привърженичка съм на равните права. Не съм за дискриминацията.

Дру се разсмя.

— Значи такава била работата. Я се отпусни!