Преспанските камбани

Султана млъкна, но се виждаше по съсредоточения израз на лицето й, че мисълта й работеше безспирно, докато пръстите й машинално подбираха камъчетата и люспите между здравите оризови зрънца. По едно време тя дочу, че Стоян тихо хъркаше. Погледна го, сложи тепсийката на пода и стана. Пристъпи към него и се приведе да го завие по-добре с дрехата. Така се бе грижила тя винаги за него, през целия им дълъг общ живот, като за дете. Така бе го пазила от всякакви недомислия, детински склонности, а какъв силен и здрав мъж беше той! Ето и сега бе заспал като безгрижно дете, а знаеше тя и какви болки можеше да носи сърцето му. Нека поспи, днес е празник. От тъмно до тъмно бие той всеки ден бакъра, ето и сега, на стари години…

Тя пак се върна на мястото си, сложи тепсийката на изправеното си коляно. И пак я понесоха мислите й, но каквото и да мислеше, пред очите й все току се изправяше Ния… Тя сама бе помогнала да влезе в къщата й Аврамовата щерка, сама бе искала тъкмо нея да си вземе за снаха. И не се разкайваше за това. Не бе сбъркала, не бе сбъркала поне за Лазара. Като мислеше сега за щастието на сина си, изброяваше и повтаряше една след друга всички добродетели на снаха си, от едното й око капна в тепсийката мъничка сълза, после капна такава дребна, старческа сълза и от другото й око. Стана й отеднаж тежко за нея самата и за нещо друго — не голямо, по-важно, за това, което беше нейният дом — вената й, техните жени и деца, ето и Стоян, мъжът й, и тия нейни люде мили и премили, тяхното добро, тяхното щастие и спокойствие, техният живот. Тя не можеше да нарече всичко това с едно име, а всичко това беше в едно чувство, което изпълваше майчиното й сърце. В тая внезапна тъга — откъде дойде тя, всичките й деца, слава богу, бяха здрави и прави в тоя час, — но в тая тъга еднаж обладала сърцето й, Султана почувствува и студените тръпки на смътен страх. Задаваше се отдалеко някаква опасност за нейния дом, за децата й… Ами защо е тя на тоя свят? Нали за да пази децата си от всяко зло, от всяка напаст. И тя бързо, дори гневно обърса очите си първо с едната ръка, после и с другата.