Пери Мейсън и русото момиче
- Автор: Гарднер Эрл Стенли
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Венкова-Радева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пери Мейсън и русото момиче». Краткое содержание книги:
— Джейсън Бартслър — промърмори сержант Холкъм. — Добре, момчета, задръжте колата. Притиснете детектива. Ако Дрейк го е пратил тук да наблюдава, той е видял човека, който избяга през аварийния изход. Накарайте го да го опише. Кажете му, че става въпрос за кражба с взлом, и ако откаже да даде показания пред полицията, ще му отнемем разрешителното и ще отровим живота на целия екип. Франк, отведи тези двамата със себе си.
— Мога ли да попитам какво възнамеряваш да правиш? — заинтересува се Мейсън.
— Ами питай, умнико — рече сержант Холкъм, — защото бездруго щях да ти кажа. Арестуван си за нарушаване неприкосновеността на чуждо жилище, както и за укриване на улики и спъване на съдебното разследване. Ще те изпратя в затвора. Дела Стрийт също. Ще ви задържим като заподозрени. За нищо на света няма да ви претърсим без заповед. Всички задържани в затвора обаче се претърсват. Взимат им се вещите срещу разписка. Щом не искаш с добро, ще стане с лошо. Нямам нищо против. Хайде, приятелче, води ги.
9
Голяма силна крушка с бял порцеланов рефлектор хвърляше ярка светлина от тавана. Чиновникът, приемащ вещите на задържаните, седеше в ъгъла на стаята, преградена с решетки. Пред погледа на арестувания се издигаше тесен проход, препречен с решетка зад гърба му стоманена врата го отделяше от по-широк коридор.
Пери Мейсън, с побеляло от гняв лице, стоеше безмълвен в безсилието си, стиснал устни в тънка линия, разрязваща лицето му. Очите му пламтяха, но той мълчеше.
Сержант Холкъм, с килната назад шапка, се ухили на двамата плещести полицаи, застанали до бюрото на чиновника.
— Това ли е всичко, момчета?
— Това е — отговори единият от тях.
— Ще запазим писмото, в което се споменава дневникът като доказателство — заяви Холкъм. — Изглежда, че са го откраднали от апартамента. Дневникът не е в Мейсън, така че вероятно е в секретарката. Обадете се на началничката на женския отдел. Ако не е и в мис Стрийт, то е само защото не са успели да го вземат, преди да се появим. Сега си спомням, че когато пристигнахме, Мейсън стоеше до вратата на кухнята. Предполагам, че секретарката му е била в килера.
Холкъм плъзна по бюрото един тежък плик към Мейсън.
— Арестуван си за спъване на съдебното разследване — параграф сто трийсет и пет от Наказателния кодекс, а също и за нарушаване неприкосновеността на чуждо жилище. Можеш да си излезеш под гаранция. Ще си получиш вещите обратно, като подпишеш тази разписка на гърба на плика — тук е всичко с изключение на писмото. То е доказателство. Областният прокурор ще те уведоми кога ще бъдеш призован пред съда.
— Предполагам, че ти е ясно колко нередно е всичко това? — Гласът на Мейсън беше одрезгавял от потискания гняв.
— Как може на мен да ми е ясно! — ухили се сержант Холкъм. — Аз съм само едно тъпо ченге. Ти си умникът. Ако намираш нещо нередно, оплачи се на съответните власти. Междувременно, Мейсън, не си въобразявай, че ще си играем на криеница с доказателствата по това дело. Имаме начин да получим каквото искаме.
Мейсън замълча.
— Разбира се — продължи Холкъм, — ако държиш да се явиш пред съдията и да го накараш да те освободи под гаранция, ще трябва да почакаш до утре сутринта, но в такъв случай ще преспиш в килията. Макар че можеш и в момента да си излезеш. От теб се иска само да се подпишеш. По някое време все ще трябва да си сложиш подписа и да си отидеш, така че по-добре го направи сега и си спести една нощ в затвора. Но ако настояваш всичко да стане както му е редът, а не да бъдеш освободен по незаконен начин, Ще трябва да почакаш, докато излезеш оттук със заповед От съда. Това мен хич не ме засяга. Ето я вратата.
Мейсън взе автоматичната писалка, която беше описана като част от вещите му, и се разписа на гърба на плика. Чиновникът, приемащ вещите на задържаните, откъсна незалепената част на плика заедно с Разписката и описа на съдържанието и ги постави в картотеката. Цялата тази история го беше изпълнила с безкрайно отегчение и той не се опитваше да го прикрива.
Сержант Холкъм се обърна към пазача при стоманената врата:
— Хайде, отваряй. Освободен е под гаранция. Мейсън излезе. Зад него сержант Холкъм се изкиска звучно:
— Дявол да го вземе! Какъвто си буквоед и искаш всичко да е според закона, си помислих, че ще останеш в затвора, докато съдията те освободи. Довиждане, скъпи!
Мейсън прекоси чакалнята, също оградена с решетки, изкачи няколко стъпала до друга стоманена врата, където пазачът завъртя голям пиринчен ключ, дръпна резето и пусна адвоката да излезе навън, далеч от неприятната сладникава миризма на дезинфекционни средства, в изпълнената с прохлада нощ.