Денят на Чакала
- Автор: Форсайт Фредерик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Павел Главусанов
- Жанр: Политические детективы
Электронная книга - «Денят на Чакала». Краткое содержание книги:
Англичанина се изправи, отиде до бюрото и се надвеси над белгиеца. Посегна към вътрешния си джоб и за миг в погледа на дребния човек се мярна страх. Той едва сега забеляза, че каквото и изражение да приемаше лицето на наемния убиец, то не засягаше очите, които бяха като замрежени от сиви ивици — струйки дим, пазещи ги от всякакво чувство. Ала Англичанина просто измъкна сребърен молив, чийто графит се показваше при завъртване.
Обърна към себе си бележника на г-н Гоосенс и светкавично бързо скицира нещо.
— Познахте ли какво е това? — попита, след като отново обърна бележника към оръжейния майстор.
— Естествено — отвърна белгиецът. Трябваше му само един поглед към точната скица.
— Добре. Значи цялата работа се състои от алуминиеви тръби, които се завинтват една към друга. В тази тук — Англичанина почука с върха на молива по скицата — ще влезе единият ствол на сгъваемия приклад. А в тази — другият. И двата са скрити в тръбите, образуващи тази част. Раменната опора е това… тук… цялото. Така че то е единствената част, изпълняваща две функции, без никакви изменения.
Тук — гостът посочи друго място от диаграмата, а очите на белгиеца се разшириха от учудване, — в най-широката част, се намира тръбата с най-голям диаметър. Тя съдържа патронника и ударника. Завинтва се към цевта без никакъв луфт. Ясно е, че щом се използува оптически прицел, няма нужда от мушка, така че цялото това се измъква с лекота от тръбата, когато тя се развие. Останалите две части — тази и тази — поемат самия прицел и заглушителя. И накрая патроните. Те трябва да се поместят в тампона най-отдолу. В сглобен вид цялата конструкция трябва да може да мине за това, на което прилича. Когато се разглоби на седемте си основни части, патроните, заглушителят, прицелът, пушката и трите елемента на сгъваемата рамка на приклада могат да се извадят и сглобят наново като най-обикновена карабина. Окей?
Дребният белгиец продължи да гледа скицата. После се надигна бавно и протегна ръка.
— Господине — промълви с уважение, — това е гениално хрумване. Неоткриваемо. И при това тъй просто. Ще бъде направено.
Англичанина не показа нито удовлетворение, нито недоволство.
— Добре — рече. — А сега сроковете. Оръжието ще ми е необходимо след около две седмици. Ще стане ли?
— Да. Мога да се сдобия с пушката за три дни. Една седмица стига за модификациите. Купуването на оптическия прицел не представлява трудност. Избора можете да предоставите на мен. Знам какво ще е нужно за разстояние от сто и тридесет метра, каквото предвиждате. Най-добре ще е сам, по собствен вкус да калибрирате оптиката. Да се изработи заглушителят, да се преработят патроните и да се изготвят контейнерите… мда, бих могъл да се справя в определения срок, ако се напъна. Все пак по-добре ще е да пристигнете ден-два по-рано, за да има време да обсъдим възникнали в последния момент въпроси. Можете ли да дойдете след дванадесет дни?
— Да, по всяко време между седмия до четиринадесетия ден, считано от днес. Но четиринадесетият ден е окончателен. До четвърти август трябва да съм се върнал в Лондон.
— На четвърти ще имате оръжието в завършен вид, ако бъдете тук на първи август за окончателно уточняване.
— Добре. А сега за разходите и хонорара ви. Имате ли представа на каква сума ще възлязат?
Белгиецът се замисли.
— За работа от това естество, за машините и приспособленията и за собствения си труд трябва да поискам хиляда английски лири. Признавам, че това надхвърля таксата за обикновена карабина. Но тук не става дума за това, а за произведение на изкуството. Мисля, че съм единственият в Европа, който може да я направи както трябва на нужното високо равнище. И аз като вас, господине, съм най-добрият в своя занаят. А най-доброто струва скъпо. Към тази сума следва да се прибавят разноските по покупката на оръжието, патроните, прицела и материалите. Да кажем… още двеста лири.
— Готово — каза Англичанина, без да се пазари.
Бръкна отново във вътрешния си джоб и извади пачка банкноти от по пет лири. Бяха скрепени двадесет по двадесет. Отдели пет снопчета и ги даде на Оръжейника.
— За да докажа сериозните си намерения — продължи спокойно, — смятам да ви оставя петстотин лири предплата и за покриване на разходите. Остатъка от седемстотин ще донеса, когато се върна след единадесет дни. Така съгласен ли сте?
— Господине — отбеляза белгиецът, като прибра ловко парите, — удоволствие е човек да има работа с професионалист, който е и джентълмен.