В недрата на Родопите
- Автор: Вазов Иван
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «В недрата на Родопите». Краткое содержание книги:
Общото мнение, обаче, отдавна взе страната на партията на скептиците. Веда Словена беше осъдена без съд, като мистификация. Един път станало това, всеки забрави Веда Словена, небрежното равнодушие замести и последния косъм интерес към нея. Не това същото, обаче, стори и издателят й: той не можеше малодушно да капитулира пред такава присъда, която лесно можеше да бъде едно предубеждение, според него. И ето един ден скоква, и от бреговете на Нева дохожда право на бреговете на Елидере, в дълбочините на Родопите, за да намери истинската защита на Веда Словена.
Ето защо и аз с такъв напрегнат интерес следях резултата от личните издирвания на г. Верковича в чепинско.
Те траяха няколко дена. Аз мога сега да обадя на читателите си какво се получи от тях.
Най-напред г. Веркович, придружен от г. Хр. Константинов, вещия познавач на чепинско, от чиито интересни сведения за тая покрайнина аз допълних моите, отидоха в чисто помашкото село Корова, за да дирят едного от певците, забележен от предговора на Веда Словена, като тамошен някой си Сюлейман Алиев. Коровският кмет направи най-любезна среща на стария филолог и при пиенето горчивото кафе до вълните на Елидере разказва му много любопитни неща за селото си. Но за Сюлейман Алиев кметът нищо не знае, не знаят нищо и другите разпитани старци коровски, не знаят даже да е съществувал в селото им помак, познат като певец.
Г. Веркович се завърна с праздни ръце.
Второто разпитване в помашкото село Дорково нема по-положителен резултат. И там не съществува, нито е съществувал помак, не само певец, но и с име, под каквото го диреха.
Бутнаха и в Баня, и там същото. Г. Веркович не се обезсърчи. Той мисли, той е уверен, че помаците, под влиянието на някакъв страх или друго съображание, таят. Невежественото наше селско население не пръв път се е отнасяло недоверчиво към филолозите, които са го посещавали. Той се надява с времето да се долови до тържествуващата истина. Както всички изобретатели и откривачи, той ще бъде последният да се усъмни в сериозността на делото си. Не, той протестува против всяко загатване за мистфикация от негова страна.
Такова подозрение не може и да съществува у оногова, който лично се запознае с него. Г. Веркович е правдив и добросъвестен, и като човек, и като учен. Това е той доказал чрез многогодишната си деятелност и борба за правотата на нашата кауза в Мекедония. Па той и не владее до там български и още се изразява на половина по сръбски (той е бошнак). За подлог, прочее, не може да става дума. Той и не се нарича право събирател на песните — тях ги е събирал друг, някой си Г-нов.
Има вече една утвърдена легенда за тоя Г-нов, която му преписва авторството на песните във Веда Словена. Тая легенда има твърде голяма правдоподобност, и чини ми се, че тя е набутала самата истина. Онова, което разбрах за този Г-нов от г. Веркович, както и от други лица, които са се по-рано от мене заинтересували за него, не оставя никакво съмнение, че авторът на Веда Словена не са родопските българи-мохамедани, не е г. Веркович, а г. Г-нов. Той е авторът на двадесетината хиляди стихове, напечатани до сега, и на петдесет хиляди още ненапечатани!
Какъв и къде е сега, прочее, този чудовищно плодовит Омир?
Г. Г-нов живее сега в градеца …, в Демирхисарската кааза, в Македония. В турско време, когато г. Веркович е живял в Серес и събирал материал по народното творчество на македонските българи, този господин, учител татък, донесъл му няколко народни песни, доста вещо записани. Подир по-близко запознаване, г. Веркович, като вижда, че може да има един полезен и интелигентен помощник в своите филологически работи, предложил му да се посвети изключително на събиране песни из страната, срещу една заплата от триста гроша месечно. Г. Г-нов драговолно приел това, дава си оставката от учителството и тръгва по работа.