Плацдарм ((Планетата, от която никой не се завръща))
- Автор: Гаррисон Гарри Максвелл
- Серия: brian brand #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Андрей Андреев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Плацдарм ((Планетата, от която никой не се завръща))». Краткое содержание книги:
И един храбър мъж на планета, от която никой не се завръща…
След като агресията и омразата изчезнаха, Ловците започнаха да си тръгват един по един. Само шепа от тях ги придружаваха през целия път до селището. Вървяха по стръмния склон, докато през дърветата се видя висока скала. В полегатата й страна имаше верига от естествени пещери. Пред нея група жени се занимаваха с остъргване на месото от няколко гущерови кожи с помощта на остри камъни. Когато чужденците се появиха, групичката се оттегли под напора от удари и ритници на една сивокоса жена.
— Сигурно е женската версия на Равн — каза Лиа, която гледаше с интерес. — И тъй като ти изглежда си се установил като водач при мъжете, аз смятам да направя същото с дамите. — Тя пусна вързопа и извика на жените да спрат. Те само се затичаха по-бързо. С изключение на сивокосата, която се втурна към Лиа.
— Убия! Ти мръсотия! — крещеше тя.
Лиа разпредели тежестта си между двата крака и приготви малкия си твърд юмрук. Когато противницата й връхлетя, тя я удари с всичка сила право в слънчевия сплит. Жената красиво се преви и, виейки от болка, обхвана с ръце диафрагмата си. Лиа я хвана за косата и я повлече.
— Млъкни и ми кажи името си, или ще те ударя пак.
— Аз съм… Първата Жена.
— Вече не си. Аз съм Първата Жена. Ти си вече Старата Жена.
Новоизлюпената Стара Жена зави отново и се опита да махне пръстите на Лиа от косата си. Воят й премина в писък, тъй като минаващият Равн я ритна в хълбока.
— Сега си Старата Жена — заяви той, доволен да види, че не само той е подложен на подобно унижение. След това отиде и седна на слънце до скалата, откъдето се развика да му донесат храна.
— Очарователни хора — каза Лиа.
— Продукти на културата си — отвърна Брайън, който в момента увиваше в гущерова кожа радиопредавателя, преди да го извади от вързопа. — А системата им явно спомага за оцеляването на тази планета — или просто нямаше да ги има. Ще изпратя рапорт за днешните събития до катера. Трябва да документираме всяка наша стъпка, за случай, че нещо ни се случи…
— Не ме депресирай допълнително, ако обичаш. Все още вярвам, че ще завършим тази задача — и то живи. Набий си тази мисъл в главата. И докато се занимаваш с това, ще отида да поговоря с жените. Искам да видя как този отблъскващ свят изглежда през техните очи.
— Добре. Нуждаем се от информация, но не трябва да оставаме тук повече отколкото е необходимо. Повечето от тях са пълни с паразити, забеляза ли?
— Трудно е да се пропусне. Кожата ме засърбява само като ги гледам. Не се отдалечавай много.
— Ще си стоя тук. Аз също искам да поразпитам. Смятам да поговоря с моя стар познайник Вжър. Желая ти късмет.
Беше почти тъмно, когато Лиа излезе от пещерата, мрачно почесвайки се под мишницата. Брайън говореше с двама от ловците, но щом зърна изражението й, ги отпрати. Държеше пластмасов контейнер.
— В аптечката намерих един антисептичен спрей, от който може да излезе добър инсектицид.
— Използвай го, моля те! В тая пещера гъмжи от всякакви гадове.
Тя бързо се разсъблече и напръска тялото си, което беше покрито с червени подутини. И докато втриваше лечебен крем в изпохапаната си кожа, Брайън напръска и дрехите й. После й ги подаде и тя се облече.
— Постъпи като ангел и ми налей една двойна водка. Манерката е в дъното на вързопа.
— Смятам да се присъединя към теб. И за двама ни денят не беше лесен. Как мина разпитът?
— Чудесно, ако не се смятат ухапваният от насекоми. Догоре, да, благодаря. М-м-м божествено! Жените имат своя собствена култура, в която всеки си има ранг и функции, а също и чудесна колекция от легенди. Като че ли за всяко нещо, което си има име, съществува някакъв мит или предание. История, която се предава от уста на уста. Следващия път ще взема диктофон. За антрополозите това е безценен материал. Сега ми кажи какво разбра ти.
— Твърде малко. Ловците са словоохотливи, но говорят само за лов, животни и бойни заслуги. Можеш да си представиш. За всичко останало просто нямат лично мнение. Просто ходещи резервоари за табута. Всичко, което правят или мислят, е ръководено от тази система.
— Същото е и с жените, поне на физически план. Но те лесно успяват да избягат в света на митовете, а той изглежда е недостижим за табутата. Струва ми се обаче, че легендите са табу за мъжете. Чувал ли си нещо за мита за създаването на света?
— Не, нищо подобно.