Пътят на кинжала
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #8
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пътят на кинжала». Краткое содержание книги:
В Иллиан Ранд се заклева да изтласка воините на Сеанчан обратно в океана, макар че сред Аша’ман се появяват признаци на лудост.
В Геалдан Перин се озовава лице в лице с интригите на Белите плащове, на сеанчанските нашественици, на пръснатите из страната Шайдо Айил и на самия Пророк. Любимата жена на Перин, Файле, може да заплати с живота си, а на самия Перин — да му се наложи да обрече на гибел душата си, за да я спаси.
Междувременно разбунтувалите се Айез Седай под водачеството на своята млада Амирлин Егвийн ал-Вийр се озовават пред армия, изпратена да ги спре пред Бялата кула. Но Егвийн е решена да свали узурпаторката Елайда и отново да обедини Айез Седай. Тя все още не рабира цената, която останалите — и тя самата — ще трябва да заплатят.
— Сега ли е най-подходящият момент да се занимаващ с това? — попита Нинив, припряно се изправи от малкото купче тер-ангреали и отри с гримаса ръката си в полата. — Тази пръчка, като я пипнеш… боли — промърмори тя. Жената с грубоватото лице, която държеше поводите на товарния кон, примигна към пръчката и се дръпна по-настрани.
Елейн изгледа пръчката — случайните впечатления на Нинив за предметите, които опипваше, можеше да са от полза — но продължи да отбира. Твърде много болка я беше споходила в последно време, за да си я причинява сама. Кошът почти беше изпразнен; част от нещата от другата страна на коня трябваше да се преместят, за да се изравни теглото.
— Ако тук някъде има ангреал, Нинив, бих искала да го намеря преди Могедиен да ни потупа по рамото.
Нинив изръмжа кисело, но надникна в плетения кош.
Елейн хвърли на земята третия поред крак от маса — с него ставаха три и никои два не си съвпадаха — и огледа за миг поляната. Всички товарни коне бяха преминали и през Прага вече преминаваха ездитните. Мерилил и останалите Айез Седай вече бяха на седлата и едва скриваха нетърпението си да тръгнат. Пол се суетеще припряно около дисагите на господарката си, но Ветроловките…
Изящни на земята, още по-изящни на палубите на корабите си, те съвсем не бяха непривикнали с коне; Ренайле се опитваше да яхне от погрешната страна, а кроткият дорест кон, избран за нея, танцуваше на бавни кръгове около облечения в ливрея мъж, който стискаше юздите му с една ръка и си скубеше косата с другата от безсилие, мъчейки се да поправи Ветроловката. Двама от конярите се опитваха да повдигнат на седлото Дорайл, която служеше на Надзорничката на вълните на клана Сомарин, докато трети държеше сивата глава на кроткото животно с изопнато лице на човек, който се мъчи да не се разсмее. Райнин беше успяла да се покатери на гърба на един дългокрак кафяв кон, но странно как без краката й да са на стремената или юздите в ръцете, и се въртеше на гърба му, мъчейки се да ги намери. А тези трите като че ли се оправяха най-лесно. Конете цвилеха, подскачаха и въртяха очи, а Ветроловките крещяха ругатни с гласове, които биха надмогнали и най-силната вихрушка. Една от тях събори един от опитващите се да й помогне слуги с юмрук, а други трима коняри се мъчеха да хванат освободилите се и хукнали на воля коне.
И нещо, което бе очаквала да види. Лан стоеше до черния си боен кон Мандарб и местеше очи ту към дърветата, ту към Прага, ту към Нинив. Биргит излезе от гората — клатеше глава — и малко след това от дърветата притича Церил. И той не беше притеснен. Очевидно нямаше нищо, което да може да ги заплаши. И защо трябваше Нинив да бди толкова?
Нинив я гледаше с вдигната вежда.
— Нищо не съм казала — промълви Елейн. Ръката й обгърна нещо дребно, загърнато, в изгнил парцал, който трябваше да е бил бял на цвят. Или кафяв. Веднага разбра какво има вътре.
— Толкова по-добре за теб — изсумтя Нинив. — Не мога да понасям жени, които си пъхат носа в чужди работи. — Елейн го пропусна покрай ушите си и остана доволна, че не й се наложи да си прехапе езика.
След като разви прогнилия парцал, пред очите й се откри малка кехлибарена брошка с форма на костенурка. Поне приличаше на кехлибар. И когато Елейн се отвори за Извора през нея, сайдар нахлу в душата й като буен порой в сравнение с онова, което можеше да привлече сама, без да пострада. Не силен ангреал, но далеч по-добър, отколкото нищо. С негова помощ можеше да борави с два пъти повече Сила, отколкото Нинив, а самата Нинив щеше да го направи още по-добре. Тя отпусна потока, пъхна брошката в кесията на колана си с радостна усмивка и продължи да търси. Щом имаше един, можеше да се намерят и повече. А и след като разполагаше с един, който да изследва, може би щеше да успее да измисли как сама да направи ангреал. Тъкмо това й се искаше. Едва се сдържа да не извади брошката и да не започне да я човърка още тук.
Вандийн, която от известно време попоглеждаше скришом към нея и Нинив, сега сръга коня си към тях и скочи на земята.
— Предпазлива си — каза Вандийн на Елейн, — и това е много добре. Но може би ще е още по-добре да оставиш тези неща на мира, докато не бъдат прибрани в Кулата.