Виновните се страхуват
- Автор: Чейз Джеймс Хэдли
- Язык: болгарский
- Переводчик: Минчо Чучев
- Жанр: Крутые детективы
Электронная книга - «Виновните се страхуват». Краткое содержание книги:
Побързах да се съглася с неговото заключение.
— Не можете да си представите какъв късметлия сте. Възможно беше да се окажете изправен пред обвинение в убийство. Медицинската експертиза обаче установи, че е била прободена най-малко две часа преди да влезете в кабината. Този е най-краткия срок от нараняването и до настъпването на смъртта. Такова бе медицинското заключение, изведено от характера на раната и от загубата на кръв.
— Как разбраха вашите хора, че тя е в кабината?
— Някакъв човек ви забелязал да влизате. Наблюдавал е сцената с убийството, така поне твърди. Видял ви и ни съобщи.
— Какво ли не бихте сторили без великата американска публика? — усмихнах се и продължих: — От убиеца ни следа, разбира се?
Ренкин поклати глава отрицателно.
Тогава поставих въпроса, който ме вълнуваше толкова много:
— Някакви догадки коя може да е тя?
Лейтенантът смачка остатъка от цигарата си в пепелника, облегна се назад и размени бърз поглед с Холдинг. Сламенорусият присви небрежно рамене.
— Съвсем ясно е, че тя е посетителката на Шепи в хотела. Озадачава ме какво е вършила от 11,00 до времето на смъртта си. Бе облечена все още в банския костюм от предобеда.
— Можахте ли да я идентифицирате?
Отговорът на Ренкин ме прободе внезапно като с нож.
— Името му е Маркъс Хаан. Малко смахнат. Притежава глинената работилница, наричана претенциозно от него училище по керамика, ей там, на Ароу Пойнт. Момичето е било продавачка в изложбения салон.
II
Трябваше да реша дали да им съобщя за кибрита, намерен у Джек, и странната връзка между него и училището по керамика, или да си мълча.
Заключих, че още не е време за пълно взаимно доверие. Преди всичко бе необходимо да узная дали Ренкин има намерение наистина да открие убиеца на Шепи. Въпреки че той се залавяше с разследването, това все още не означаваше развързани ръце в работата. Възможно беше Крийди все пак да е още в състояние да дърпа конците посредством Кетчън. Нямах намерение да поднасям нищо на табла, докато не се убедя в искрената им заинтересованост в случая.
— Искаме да разберем — продължи лейтенантът — какво е свързвало Шепи с това момиче. Обзалагам се, че тя е имала приятел и той е ликвидирал и двамата.
Погледнах към Холдинг. Лицето му бе станало съвсем безизразно и бе започнал да си играе неспокойно с моливите.
— Не би било трудно да се открие дали е имала приятел — подхвърлих аз.
— Може да се окаже, че Хаан знае нещо — и Ренкин погледна часовника си. — Смятам да прескоча до моргата. Трябва всеки момент да пристигне — и погледна към Холдинг. — Окей?
— О, разбира се — изрази готовност сламенокосият.
Понечих да стана и аз, но Холдинг ме спря, като вдигна ръка.
— Бих искал да се спра на вашите показания още малка, мистър Брендън. Вие, лейтенант, можете да вървите.
Ренкин се изправи, кимна и излезе.
След като вратата се затвори зад него, настъпи доста продължителна пауза. Холдинг извади лула от джоба си и започна да я пълни. Схванах това като сигнал за създаване на по-интимна обстановка. Извадих пакетче „Лъки Страйк“ и запалих цигара.
— Днес преди обед сте имали разговор с капитан Кетчън? — подхвана той, без да вдига глава.
— Можете да го наречете така, въпреки че материята се излагаше предимно едностранно. Накрая, когато и аз реших да се намеся мъдро в разговора, получих зашеметяващ удар в лицето за тази своя инициатива. Да не помислите само, че ви се оплаквам.
— Било е споменато нещо за Лий Крийди? — повдигна той погледа си към мен.
— Беше споменато нещо за Лий Крийди — изгледах го право в очите.
Присвитите му зеници се ровеха из лицето ми.
— Вие споменахте това име на Кетчън?
— Споменах го.
— Под впечатление сте, че Крийди е възложил работа на вашия приятел Шепи?
— Да.
Холдинг запали лулата, издуха няколко кълба дим и продължи:
— Нямате доказателства за това, нали?
— Докато е приемал поръчката по телефона, Шепи е записал името на Крийди върху папката на бюрото си. Сигурен съм, че човекът, с когото е говорил, го е наел. Шепи имаше навика по време на телефонни разговори да записва отделни думи. Не виждам защо би записал името на Крийди, ако не е приемал в момента задача от него?
— Освен ако някой друг не е предлагал Шепи да работи върху нещо, свързано с Крийди. Искам да кажа, че клиентът на Шепи може да му е поставял някаква задача във връзка с известна информация относно Крийди. Мислили ли сте върху този вариант?
— Да, но то не съвпада с всичко останало.
Погрижих се да му разкажа как телефонирах в резиденцията на Крийди и веднага ми бе определен приемен час още същия следобед; как бях въведен в кабинета на Крийди през главите на шестима бизнесмени, чакащи с часове; как се опита да ме заплаши милионерът и как Фултън и аз бяхме атакувани от Херц.