Глава 6
Софи повтори объркана:
— Бат?
— Бат — потвърди с кимване икономът. — Господин Бомфри замина вчера и ще се върне най-рано след месец. Ако желаете да оставите визитната си картичка, ще му предам да се свърже с вас, когато се прибере.
— Аз съм госпожица София Барингтън и идвам чак от Лондон, за да го видя — отвърна тя, като ровеше из ръчната си чантичка за визитка. Подаде му я и додаде: — Ако обичате, бих предпочела да изчакам завръщането му тук.
Внезапното смръщване на челото на иконома показваше недвусмислено, че не обича.
— Страхувам се, че това е невъзможно, госпожице Бартън.
В тона му долови смразяващи нотки.
— Барингтън — поправи го тя, като посочи към картичката в ръката му.
Той проследи с поглед пръста й и кимна.
— А, да, виждам. Хиляди извинения, госпожице Барингтън.
Девойката отвърна на кимването, но всъщност едва се сдържаше да не отпусне рамене от облекчение. По смутеното му изражение бе станало ясно, че е познал името и се чувства крайно глупаво, задето за малко не я бе отпратил. Решила, че икономът й харесва, Софи побърза да го окуражи:
— Няма нищо, ъъъ…
Направи пауза и го погледна въпросително.
— Бизли, госпожице.
— Бизли — повтори тя и кимна отново. — А сега бихте ли били така любезен, Бизли. Страшно съм уморена от пътуването и бих искала да ме заведете в стаята ми.
— Съжалявам, госпожице. Каквото и да е името ви, Бартън или Барингтън, не мога да ви допусна в дома на господин Бомфри. Не и без неговото нареждане.
— Но това е абсурдно! Аз съм негова племенница… единствената му жива роднина — възпротиви се девойката, като моментално се отказа от доброто си мнение за слугата. — Затова съм сигурна, че няма да остане доволен, като разбере, че сте ме отпратили.
— Ако наистина сте тази, за която се представяте, той няма да остане доволен. Но тъй като господин Бомфри никога не е споменавал нито за вас, нито за какъвто и да било друг член на своето семейство, не мога да бъда сигурен, че действително сте тази, която твърдите. Следователно се налага да ви пожелая приятен ден.
— Ама, разбира се, че съм му племенница — възкликна младата жена, като се вкопчи за вратата, която икономът опита да затвори. — Защо ще твърдя такова нещо, ако не е вярно?
Човекът тежко въздъхна.
— Не искам да ви обиждам, госпожице, тъй като ми изглеждате… ъъъ, почтено момиче, но господин Бомфри е богат джентълмен и изключително известен тук, в Ексетър. Поради това през годините доста дами правиха опит да спечелят неговото благоразположение и богатство. Само миналия месец се появиха две негови „племенници“. Тях той ги отпрати дори без да ги погледне. — Поклати плешивата си глава. — Останал съм с впечатление, че изобщо няма племенници. В противен случай поне щеше да погледне претендентките.
— Защо ще ги поглежда, ако никоя от тях не се е наричала София Барингтън — отвърна тя. — Освен това той има една, не две племенници. И тази племенница съм аз госпожица София Барингтън.
