Завинаги в твоята прегръдка
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Илия Стоянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Завинаги в твоята прегръдка». Краткое содержание книги:
— Преминах през най-страшни изпитания, княгиньо, мога да ви уверя в това. Но както виждате, изпълних повелята ви и доведох болярката, въпреки големите мъки, на които бях подложен.
— Всичко, което ви е било отнето, добри ми Воронски, ще ви бъде незабавно възстановено, но вие трябва да ми разкажете за тези събития — помоли го Ана. — Елате в моите покои, щом се възстановите от пътуването. Трябва бързо да чуя за това нещастие, иначе няма да намеря покой от любопитство и тревога.
— Бързам веднага да успокоя страховете ви, господарке. Макар да пострадах несправедливо, останах жив и съм тук да свидетелствам за моите мъки — доблестно заяви Иван и се оттегли леко наклонил глава, настрани.
Останала сама със Зиновия, Ана бързо огледа облеклото й, докато зелените очи се бяха отклонили в друга посока, за да проследят качването на войниците. Макар и скромна и семпла, дрехата несъмнено бе чуждестранна, което само още веднъж напомни на Ана, че тя ще трябва да изтърпи присъствието на същество, отгледано и възпитано от майка, която бе дошла от друга страна и друга култура. Припомняйки си за повелята на своя братовчед, тя можеше само да оплаква в тайните ъгълчета на душата си своето безсилие. О, защо му трябваше на Михаил да избере именно това същество да живее с нея? Очевидно бе, че тя не се смята за руска болярка!
Изстисквайки от себе си нещо като усмивка, Ана я покани с жест в голямата стая, разположена вляво от входната зала.
— Бихте ли приели нещо освежително преди вечерята, мила? Борис ни е донесъл студени чаши с малиново вино, за да ни разхладят в този горещ ден. Елисавета, моята готвачка, държи бутилките наредени до леда, който складираме в килера през зимата. Аз самата го намирам много освежително.
Зиновия седна в посочения й от княгиня Ана стол и като прие чашата, отпи няколко малки глътки от тъмночервеното вино, а княгинята взе друга за себе си.
— Нека първо ви поднеса съболезнованията си за преждевременната смърт на вашия баща, мила. Разбрах, че се е простудил и умрял съвсем неочаквано.
— Да, не очаквахме това — Зиновия преглътна сълзите си, бликнали при спомена за скорошната загуба. — Изглеждаше тъй здрав и жизнен, преди да го повали болестта. Бяхме наистина поразени колко бързо го отнесе смъртта.
— Ние? — Ана жадно се хвана за думата, забелязвайки значението й. Би направила всичко възможно, за да намери изход от положението, в което я бе поставила царската заповед. — Имате ли други роднини в Русия, при които бихте могли да отидете да живеете, освен мен, разбира се? Но ние почти не се познаваме. Може би вашата леля ви е дошла на гости от Англия и вие обмисляте дали да не се върнете при нея?
Зиновия я погледна, осъзнавайки, че Ана се чувства също така обременена от заповедта и че очевидно би искала да се освободи от нея. Михаил навярно си е въобразявал, че проявява голямо съчувствие и към двете, бездетната Ана и сирачето Зиновия, но очевидно не бе проумял, че те са съвършено различни личности, които никога не са държали една на друга преди и не са свързани от никаква кръвна връзка. Така че бе много по-вероятно между тях да се зароди съперничество, като се окажеха заключени в една клетка, едната принудена да предложи гостоприемството си, а другата да го приеме. Зиновия само можеше да се пита дали скоро ще да настъпи деня, когато някоя от тях щеше да се осмели да се яви пред царя с молба да бъде освободена от тази заповед.
— Гостуваше ли ви някой при кончината на баща ви? — попита отново Ана с известно раздразнение. Намираше, че е изключително нетактично да бъде карана да чака за отговор.
Зиновия подбираше внимателно думите си, спомняйки си какво неудоволствие прояви княгинята, когато баща й доведе Наташа на едно събрание на великите боляри и техните съпруги няколко месеца преди смъртта му. Ана не криеше антипатията си към Наташа и Зиновия отговори с известно неудобство:
— Болярката Наталия Андреевна ни гостуваше по това време, княгиньо. Тя е добър приятел на семейството.
— О!
Ана видимо охладня, неспособна да изпитва други чувства, освен враждебност всеки път, когато се споменеше за Наталия. Омразата й към тази жена се коренеше още във времето преди сватбата й с Алексей. На последната сбирка, на която се бяха засекли, те отново бяха кръстосали шпаги. Ана живо си спомняше как се бе опитала да клъвне Наташа, че е любовница на Александър Зенков, но тъмнооката болярка се бе засмяла пренебрежително и бе отхвърлила намеците й като пълни измислици. Сетне Наташа я укори, че вярва в такива изопачени слухове, сякаш бе дете, което не може да различи истината от лъжата.