За Япония — като за Япония

— Всички фирми ли си имат своя униформа?

— Не зная. Мисля, че в много от големите, сериозните фирми е така. — Кането не без гордост попипва пеша на своята жълта, почти копринена и лъскава куртка…

— Кането — казвам, — еднакво способни ли сте всички в тази зала?

— Едва ли — той се усмихва, — но това какво значение има?

— Как какво? Еднакво полезна ли са за фирмата онези, конто могат да дадат една великолепна идея, да речем за увеличение на производителността на труда или за усъвършенствуването на вашите хонди и онези, дето нищо не й дават…

— Важното е всички ние тук в тази зала какво ще дадем — казва Кането, — а не аз или моят колега. В това отношение се различаваме от Европа…

— Хайде — казвам, — Кането, сега ми кажете нещо повечко за тази разлика.

— Много от големите фирми, каквато е да кажем „Хонда“, се интересуват от бъдещите си инженери още докато те са студенти. Нашата фирма например има такива договорни отношения с Токийския технически институт… Професорите ни наблюдават и, така да се каже, по-добрите студенти биват препоръчвани на фирмата, и тя скоро сама поема наблюдението си над тях. Може в по-горните курсове, например, и стипендия да им отпусне. Аз също получавах такава стипендия. Като завърших, ме взеха на стаж, както вие се изразявате.

— Колко време и какъв беше стажът?

Кането се усмихва.

— Той е по-различен от вашия…

— Това разбрах — казвам. — Но в какво е разликата? Дай ми пример. — Кането цъква с малката сн запалка. Това е третата цигара, която пуши, откакто съм при него. Японците много пушат. И кажи-речи, навсякъде. Кането поканва и мен, но внимателно, без настояване. Казвам му, че съм се отказал от цигарите, вече пет години. Това му прави впечатление. Той казва едно: „О, йе, е!“, но повече не разпитва. Кането днес има задължението да отговаря на моите въпроси, а не аз да отговарям ма неговите. Де да бяхме в България и аз да бях на неговото място — нямаше да го разпитам ли, дори най-тънки подробности около мадамката, с която вечер излиза, щях да науча. И ще го разпитвам, и ще му приказвам за работи, за които не ме е питал. Да види и знае, че не съм от тия, дето са тесни в челото. Даже ще се огледам и, ако видя, че никой няма, който после да ме натопи, ще му кажа и за любовниците на директора и какви са му връзките нагоре… И за министър някой наш ще му разкажа: каква вила е строил, как я е построил, и промени някакви, ако се очакват, ще му кажа. Що да не му кажа — да види, че ние сме открити хора, и още по-важно, че много знаем… А Кането се е вкепцал за работата си и с тел да го дърпаш встрани, няма да мръдне…