Кръв от рози
- Автор: Кенъм Марша
- Серия: highland #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кръв от рози». Краткое содержание книги:
Катрин Ашбрук Камерън си признава един непростим грях — влюбена е в своя съпруг — шотландски шпионин, за когото се е омъжила в Англия…
Изпълнена със страст, тя го следва в дивата Шотландия, където й предстои да изучи опасностите на войната и цената на любовта…
— И как се чувствате сега? Като проститутка, която предлага тялото си на пристанището?
— Не, по-скоро като куртизанка в бордей от висока категория — засмя се дръзко Катрин. — Можеш ли да си представиш майка ми на пристанището?
Дейдре се изчерви и заповяда строго:
— Веднага си легнете, иначе ще настинете!
Катрин послушно свали сатенените си пантофки и се мушна под топлите завивки. Извади изпод възглавницата писмото на Александър, прочете го отново, макар че отдавна го знаеше наизуст, и го притисна до гърдите си.
— Само да можех да го видя, дори за една минута! Само да можех да съм сигурна…
— Че ви обича? — завърши Дейдре изречението. — Тревогите ви са неоснователни. Сигурна съм, че той ви обича и ще дойде веднага, щом може.
Със сълзи в очите Катрин улови студената ръка на камериерката си.
— Много егоистично от моя страна да се оплаквам. Знам, че ти също страдаш от отсъствието на Алуин.
— Да, той… той много ми липсва — призна шепнешком Дейдре.
— Сигурно са заедно, където и да се намират — опита се да я утеши Катрин. — Където има приключения, те са неразделни като сиамски близнаци.
— Вероятно сте права — съгласи се Дейдре, без да е истински убедена. Потънала в мислите си, тя механично подреди дрехите и духна свещите. Когато излезе, Катрин вече беше заспала.
Само отделни пламъчета лениво трепкаха по догарящите цепеници в камината, когато нощната тишина бе нарушена от тихо стържене. Острие на байонет предпазливо се провря през тесния отвор между балконската врата и дървената рамка. Беше достатъчен само малък натиск, за да вдигне резето. Призрачна фигура прибра оръжието в ножницата и тихо проникна в спалнята, затвори безшумно вратата и спря зад дългите до пода кадифени завеси, за да се ослуша.
Нищо не намекваше, че спящата се е събудила. Мъжът се промъкна до вратата, от която се излизаше в коридора, завъртя ключа, извади го и го скри в червения си мундир. Доволна усмивка заигра на устните му, когато пристъпи към края на леглото и огледа Катрин под слабата светлина на нощната лампа. Дългите й коси бяха разпилени върху копринената възглавница, изпод завивката се подаваше съвършено оформено рамо.
Устата му пресъхна, ръцете му затрепериха. Той разкопча бързо мундира и небрежно го хвърли на пода. Последваха го и другите части на английската офицерска униформа.
Катрин се раздвижи и въздъхна сладостно. Сънуваше великолепен сън: голо мъжко тяло се притискаше в нейното, умели пръсти се плъзнаха между бедрата й. Тя простена, разтвори крака и тънката копринена нощница се навлажни, защото мъжът бе намерил и масажираше центъра на насладата.
Тя се надигна жадно към тази ръка, за да увеличи удоволствието — и изведнъж се събуди, разбирайки, че не беше сънувала. Тя не беше сама в леглото си! До нея наистина имаше мъж!
Възбудата й бързо отлетя, тя отвори стреснато очи и понечи да изпищи, но една ръка затисна устата й, а тежкият, мускулест крак й попречи да скочи от леглото. Обзета от паника, тя размаха юмруци и улучи кораво слепоочие. Тихо галско проклятие я накара да се вцепени, сърцето й спря да бие. Сигурно бе загубила ума си от страх.
— Колко мило посрещане на дълго отсъствалия съпруг! — прозвуча подигравателният глас на Алекс. Ръката му освободи устата й и нежно се плъзна по бузата й. Катрин продължаваше да го гледа неразбиращо.
— Алекс? — прошепна тя. — Господи, Алекс… ти ли си наистина?
— Нима си очаквала друг? — Той измери с неодобрителен поглед прозрачната нощница. — За него ли си се облякла така… предизвикателно?
— Не, аз… аз… — Катрин докосна лицето му, за да се увери, че беше от плът и кръв. — Моля те, кажи ми, че не сънувам!
— Не сънуваш — увери я Алекс и нежно целуна очите й. — Тук съм, при теб.
— Но… как влезе в стаята ми? Дамиен каза, че е твърде опасно да дойдеш тук… да чакам съобщението му…
— Когато Дамиен ми разказа, че гориш от нетърпение да ме видиш… — ръката му обхвана едната й гърда, — веднага си казах, че и моето търпение е към края си, затова реших да ускоря срещата.
— Ами войниците? Милицията?
Палецът му се плъзна по зърното и то моментално се втвърди. Катрин продължаваше да оглежда смаяно лицето му, ъгловатата брадичка, извитите вежди, дългите черни мигли. В същото време по тялото й се разливаха горещи вълни.
Дали си въобразяваше, или през изминалите месеци раменете му бяха станали още по-широки, ръцете — още по-мускулести? Тя дръпна лентата, която стягаше косите му, и зарови пръсти в меките черни вълни.