Перфектен убиец
- Автор: Резник Майкл (Майк) Даймонд
- Серия: the widowmaker #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлияна Димитрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Перфектен убиец». Краткое содержание книги:
„Перфектен убиец“ е първата книга от най-новата трилогия на Майк Резник.
Той се приближи на около километър и половина, намали скоростта и се заоглежда. Малки бели животинки притичваха насам-натам, като някои от тях дори се опитваха да се състезават с шейната, но се отклониха, когато Найтхоук приближи главната порта.
Най-накрая спря пред Ледения дворец и слезе от шейната. Огледа се за охрана и остана малко изненадан, защото не видя никой. Отиде до портата и се опита да я отвори. Беше заключена. Той насочи лазерния си пистолет към нея и стопи заключващия механизъм, заедно със самата ключалка.
Пристъпи вътре предпазливо. Стените и подът изглеждаха все така направени от лед, но термометърът на скафандъра му сочеше 23 градуса по Целзий. Той свали внимателно космическия си шлем, а след него бързо и скафандъра. Докосна ледените висулки по тавана; бяха направени от кварц и доста топли на пипане. Над него се носеха светлинни сфери, които осветяваха стаята — не бяха съвсем плътни и нямаха видим източник на светлина.
Найтхоук премина през няколко помещения, следван от половината сфери, които явно усещаха присъствието му и предугаждаха желанията му. Надпреварваха се да му осигурят светлина в момента, в който си обърнеше главата и погледнеше в някоя посока. Стените и подовете блестяха като излъскани диаманти. Някои от помещенията бяха обзаведени с мебели в тон с магическата атмосфера на двореца, а други бяха празни. По нищо не личеше, че там живее някой. Нямаше следа нито от хора, нито от извънземни, нито от домашни животни, нито от животни-пазачи.
Най-накрая стигна до една просторна стая — около четиристотин квадратни метра. От малък високоговорител, който висеше във въздуха под тавана, долиташе весела извънземна музика. Няколко светлинни сфери се полюшваха в ритъма на музиката в тържествен и грациозен танц. До стените бяха подредени изящни статуи, направени от лед или кварц.
Докато прекосяваше стаята, някъде зад него се отвори врата. Щом чу звука, той се обърна рязко с пистолет в ръка и бързо тръгна към друг изход. Ала преди да стигне дотам, една лъскава бяла врата му препречи пътя.
Непознат глас му каза с насмешка, че не е сам. Той се обърна и видя гъвкава жена с буйна черна коса и черни очи. Беше облечена в черна дантелена дреха, прилепнала плътно по тялото й.
— Как влезе тук? — попита Найтхоук.
— Това е моят дом — отвърна тя. — Идвам и си отивам, както си искам.
— Значи ти си Испанката Лейс?
— А ти си Джеферсън Найтхоук.
— Кой ти каза?
— Имам си източници — отвърна тя, без да откъсва очи от него. — Ти си най-младият от всички лакеи, които маркиз Куинсбъри ми е изпращал. Сигурно си доста добър в тази работа.
— Не съм лакей.
— Но си убиец?
— Аз съм много неща — каза той. — Това не е най-важното.
Тя се изкикоти подигравателно. Той не реагира. Отклони поглед и тръгна из стаята като оглеждаше предметите. Тя стоеше абсолютно неподвижна и го наблюдаваше съсредоточено. Най-накрая той спря и отново се обърна към нея.
— Какво те прави толкова специална? — попита той. — Защо иска да те убие?
— Защото се страхува от мен — отвърна Испанката Лейс.
— Не ми изглежда като човек, който се страхува от каквото и да било — каза Найтхоук.
— Щом не го е страх от мен, защо е изпратил теб да му вършиш мръсната работа?
— Защото и аз не страхувам от теб, а има и доста пари — отговори Найтхоук с усмивка.
— Замисли ли се как ще си тръгнеш оттук?
— Както съм влязъл.
— Не мисля — отвърна тя. — Защо не провериш дали ще можеш?
— След тебе.
Тя сви рамене и тръгна по пътя, по който той беше дошъл. Вратите се отваряха, щом двамата се приближаваха и за по-малко от минута стояха пред главната порта. Когато тя се плъзна встрани и Испанката Лейс отстъпи, Найтхоук видя останките от електрическата си шейна — купчина метални парчета.
— Какво, по дяволите, се е случило с шейната ми? — промърмори Найтхоук, по-скоро на себе си.
— Бедничкият Джеферсън Найтхоук — каза тя. — Как ще си отидеш сега?
Изведнъж Найтхоук започна да чувства смразяващия студ и вятъра, който го пронизваше целия. Той се обърна към Испанката Лейс, която стоеше до него и изобщо не усещаше вятъра и студа. Първо реши да остане навън и да й докаже, че може да издържи повече от нея, но бързо осъзна, че точно този тип мъжественост е самоубийствен, тъй като тя изглеждаше напълно неуязвима за природните стихии.