Оръжието-мутант
- Автор: Лейнстър Мъри
- Серия: med service #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Оръжието-мутант». Краткое содержание книги:
После престъпниците бяха събудени един след друг и ги натовариха на черупката в която се бе превърнал кораба им. Сега той се беше в състояние нито да мине в свръхпространството, нито да се движи с ракети, нито да изпраща сигнали. Екраните бяха мъртви, част от тях отиде за ремонта на медицинския кораб.
А после с помощта на решетката, Келхъун сам се убеди в правилността на изчисленията, бандитите бяха изхвърлени на орбита, където да чакат пристигането на съдебните власти. Всеки опит за бягство бе сигурен начин на самоубийство.
— А сега — каза Келхъун, — когато планетата е изчистена от бандитите, аз трябва да прехвърля на решетката корабчето си. Ние ще презаредим акумулаторите на Духън. До града мога да прелитам и на ракети, но до щаба на Службата пътя е къде по-дълъг. Там ще подам рапорт. И тук ще изпратят специален отряд, който ще се захване с планетата и бандитите на орбита. Това не е вече моя работа. Може би ще ги съдят на Детра-2. А през това време нека си помислят над това, дали им е останала още съвест.
Ким се намръщи.
— Ти нещо криеш от нас. Ние забравихме, че на борда е и главатарят им, микробиолога. За него трябва специално наказание!
Келхъун каза спокойно:
— Отмъщението влече след себе си неблагоприятни случайни последствия. Наказанието има смисъл, ако съществува надежда да се изправи поведението на човека. А този тип нищо не може да го оправи, след маниакалните му планове за вселенско господство начело на империя от роби.
— Той е убиец — изхриптя Ким. — Това тук е дело на неговите ръце! Заслужил е…
— Смърно наказание ли? — завърши Келхъун думите му. — Ние нямаме право на такава присъда. Освен това спомнете си, къде се намира сега.
— На орбитата — развесели се лицето на Ким. — И с него е цялата група касапи. Нищо друго не им остава, освен…
— Вие не сте създали тази ситуация — студено произнесе Келхъун. — Сам се е набутал в нея. Вие просто сте му намерили безопасен и сигурен затвор. По-добре да забравим за него.
Ким имаше вид на зашеметен. Тръсна глава и така се опита да си проясни мислите. постара се да изхвърли от главата си мисълта за човека, който превърна живота им на планетата в един кошмар. После бавно каза:
— Ние бихме искали да направим нещо за вас.
— Ако ми поставите паметник — каза докторът, — след двадесет години, никой няма да помни, защо е издигнат. Вие с Хелън се каните да се ожените, нали? — Ким кимна и Келхъун продължи. — Тогава, ако сметнете за възможно, наречете ваше дете на моето име. То ще пита, защо има такова име и така паметта за мен няма да умре цяло поколение.
— Много по-дълго — обеща Ким. — Тук никой няма да ви забрави!
Келхъун само се усмихна.
След три дни, шест повече от срока на санитарната инспекция, решетката изхвърли кораба в пространството. Прекрасният град-столица бързо изчезна от погледа. Келхъун насочи траекторията на пътя право в съзвездието Кит, където се намираше щаба на Сектора. После премина в режим на подпространствен скок.
Вселената се завъртя като пумпал. Стомахът на Келхъун два пъти сякаш се преобръща и изпитвайки неприятното чувство на плъзгане по конуса, запреглъща мъчително. Мургатройд хълцаше непрекъснато. Сега край кораба нямаше физическа вселена. Пълна тишина. Но след няколко секунди кабината се изпълни с различни шумове, случайни звуци, така необходими за поддържането на психиката на човека в нормално състояние през дългата самота на полета, когато корабът се носи тридесет пъти по-бързо от лъча на светлината.
Настъпи време за безделие. В подпространството нищо друго не остава, освен да си почиваш.
Мургатройд започна да чисти дългите си мустачки с дясната си лапичка. И същевременно затърси по-меки места, където да се изтегне удобно и да заспи.
— Мургатройд — строго каза Келхъун. — Трябва да ти направя сериозна бележка. Ти прекалено старателно ни имитираш! Ким забеляза, как се опитваш да инжектираш на пленниците допълнителна доза полисулфат. Бива ли така! И откъде отмъкна спринцовката? Нали така можеш да ги убиеш. Аз лично смятам, че това не би било чак толкова лошо, но от гледна точка на Медицинската Служба постъпката ти е неетична. Професионалистите трябва да потискат чувствата си!
— Чхи! — каза Мургатройд, сви се на кълбо, покри с опашката си носа и се накани да подремне.