Колоните на сътворението
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Колоните на сътворението». Краткое содержание книги:
— Продължава да опитва, нали, Оба? — Гласът и бе станал безстрастен, сякаш говореше на себе си. — Не се отказва, хем че файда никаква.
Оба.
Газеничето на помощната масичка осветяваше шишенцата, докато тя ги поставяше едно по едно на масата. Очите и оглеждаха всяко от тях. Мислеше за него. Може би каква точно зловеща отвара да му забърка този път. Какво болезнено състояние да провокира у нещо в опита си да го прочисти от всеприсъстващото, неопределимо зло.
Дъбовите цепеници в огнището горяха с трептяща червеникаво-жълта светлина, която обливаше и затопляше стаята. Огнището на Оба и майка му бе в средата на стаята. Латея имаше комин, през който пушекът излизаше директно нагоре, вместо да остане да се стеле в стаята, докато най-сетне намери изход нагоре към дупката в покрива. Оба обичаше хубавите огнища и замисляше един ден да построи подобно и в тяхната къща. Всеки път, когато отиваше у Латея, разглеждаше как е направено нейното. Беше важно да се научават неща.
В същото време държеше под око чародейката, която съсредоточено изливаше някакви течности от шишетата и ги смесваше в стъкленица с широк отвор. Разбъркваше сместа със стъклена пръчка, като добавяше бавно и внимателно всяка нова съставка. Когато реши, че резултатът я задоволява, изсипа лекарството в малко шишенце и го запуши с коркова тапа.
Подаде го на Оба.
— За майка ти.
Той и подаде монетата, която му бе оставила майка му. Погледът и не слезе от очите му, докато монетата се плъзгаше плавно в джоба на роклята и. Най-сетне жената се извърна към масата и Оба въздъхна с облекчение. Повдигна няколко шишенца, разгледа ги на светлината на огъня, след което започна да забърква неговото лекарство — неговото прокълнато лекарство.
Оба не обичаше да си приказва с нея, но тишината в нейно присъствие често го караше да се чувства още по-неловко, чак тръпки го побиваха. Не можеше да измисли нещо умно за казване, но най-накрая реши, че все пак трябва да каже нещо.
— Мама много ще се зарадва на новото лекарство. Надява се да облекчи болката в краката и.
— А също така се надява да получи нещо, с което да излекува сина си, нали?
Оба сви рамене, мигом съжалил за този опит за подхващане на лек разговор.
— Да, госпожо.
Латея го погледна през рамо.
— Колко пъти съм казвала на мама Счок, че не ми се вярва тия неща да оправят работата.
Оба бе на същото мнение, понеже всъщност не мислеше, че има нещо за лекуване. Докато беше малък, си казваше, че майка му знае най-добре, че няма да му дава лекарства, ако не се налага. По-късно започна да се съмнява. Тя вече не му се виждаше толкова умна, за колкото я бе смятал в началото.
— Тя ме обича. И затова продължава да опитва.
— Може би се надява, че лекарството ще я отърве от теб — почти небрежно изрече Латея, без да прекъсва работата си.
Оба.
Той вдигна глава. Втренчи се в гърба на лечителката. Подобна мисъл никога не му бе минавала през главата. Може би Латея се надяваше лекарството да отърве и двете им от малкото копеле. Майка и понякога идваше лично при Латея. Може би го бяха обсъждали.
Той най-наивно си бе мислил, че двете жени се опитват да му помогнат, да направят нещо добро за него. А в същото време може би са правили точно обратното. Може би двете са крояли план. Може би са замисляли как да го отровят.
Ако нещо му се случеше, майка му щеше да се избави от необходимостта да се грижи за него. Тя често се оплакваше, че Оба яде много. Все му повтаряше, че работи повече, за да изхранва него, а не себе си и че заради него никога не е успяла да сложи някоя пара настрани. Може би, ако бе заделяла парите, които бе давала за лекарства за него през годините, досега щеше да е натрупала достатъчно, за да устрои по-добре живота си.
Но ако нещо станеше с него, върху майка му щеше да падне тежестта на цялата къщна работа.
Може би двете жени крояха такива пъклени планове, защото самите те бяха зли.
Може би не бяха премислили нещата така, както би го направил Оба. Майка му често го изненадваше с простотията си. Може би двете просто бяха решили да бъдат зли.
Оба наблюдаваше как отблясъците от огъня танцуват по правата коса на чародейката.
— Днес мама каза, че трябвало да направи онова, което си я съветвала в самото начало.
Латея отново го погледна през рамо, без да спира да налива някаква течност в шишенцето.
— Така ли каза?
Оба.
— Какво сте я посъветвала да направи?
— Че не е ли очевидно?
Оба.
Изведнъж разбра и цялото му тяло изтръпна от ледени иглички.