Специална част
- Автор: Грифин Уилям
- Серия: The Presidential Agent #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Специална част». Краткое содержание книги:
Серия от убийства и покушения, извършени на Коледа срещу приятели и сътрудници на Чарли Кастило, участници в разследването на скандала „Петрол срещу храни“, разкриват на президентския агент, че не може да става и дума за съвпадения — дошло е време за разплата. Врагът се кани да нанесе тежък удар и следващата жертва е подполковник Кастило. Нищо чудно, след като си е създал врагове както в чужбина, така и в страната, и успешно е конфискувал шейсет незаконни милиона долара. Но въпросът си остава кой стои зад заговора.
Изненадите се нижат една след друга. Трябва само президентски агент Чарли Кастило да остане жив.
По нескромно мнение на Дейвид У. Юнг-младши — с бакалавърска степен от „Станфорд“ и магистърска по бизнес администрация от „Харвард“, който имаше изключителна репутация както във ФБР, така и сред данъчните инспектори, тъй като умееше да разкрива най-различни случаи на пране на пари и други мошеничества — всеки, който успееше да се ориентира в лабиринта от фирми и вътрешни договорки, които бе създал, със сигурност щеше да се окаже значително по-умен от него.
А експертите в тези среди бяха категорични, че Пищовлията бе невероятно умен. Той бе човекът, открил, а след това прехвърлил в сметката на благотворителен фонд „Лоримър“ в банка „Ригс“ във Вашингтон малко по-малко от четирийсет и шест милиона долара, придобити по нечестен път от „Петрол срещу храни“, присвоени от Филип Дж. Кениън III — председател на борда на „Кениън Ойл Рифайнинг енд Броукъридж Къмпъни“ от Мидланд, Тексас — за които той бе убеден, че тайничко е успял да скъта в „Каледониан Банк енд Тръст Лимитед“ на Каймановите острови.
Кой знае защо, Едгар Дешамп бе описал цялата трансакция, като да продадеш кофа за боклук на скромната стойност от четирийсет и шест милиона долара за билет, който да те отведе далече от затворническата килия.
Кастило, който бе на предната седалка на „Дон Жуан четири-четири“, тръгна към застаналия на носа на самолета Макс.
— Седни — нареди той на унгарски. — На място!
Макс се подчини.
— Добре, Били! — провикна се Кастило и махна с ръка.
Ерик Кочиан слезе от „Дон Жуан три-четири“. Стисна каишката на Медхен и я поведе към задната част на „Юкон“-а. Едгар Дешамп и Шандор Тор слязоха предпазливо, тъй като всеки държеше по едно от кутретата на Медхен, и също се отправиха към задната част на джипа. Шофьорът, агент от Тайните служби, също бе слязъл, за да мине отзад и да отвори вратата.
Извади от багажника сгъната клетка за превоз на животни. Сглоби я доста трудно, а онези, които го наблюдаваха, едва сдържаха смеха си. Пъхнаха кученцата в клетката и под зорките погледи на Били Кочиан и Медхен, Шандор Тор и агента от Тайните служби вдигнаха клетката и последваха Дешамп по стълбата към „Гълфстрийма“.
Дешамп влезе в самолета, след това се обърна, за да вкара клетката през вратата.
Изруга на немски.
— Готин, ако ме беше попитал, щях да ти кажа, че това чудо няма начин да мине през вратата — подвикна Джак Дейвидсън с женствен глас, застанал близо до „Дон Жуан едно четири“. — Поне да ме беше попитал. Но ти никога не се сещаш да попиташ. Мислиш си, че знаеш всичко!
Дешамп направи нецензурен жест към Дейвидсън, а застаналите до Кастило доня Алисия и Агнес Форбисън се направиха, че не виждат.
— Цялата тази работа ми напомня времето, когато изпратих Карлос и Фернандо на скаутски лагер — обади се доня Алисия.
— Сигурно — съгласи се Агнес.
— Не трябваше да се разкарваш, Агнес — обърна се към нея Кастило.
— Не трябваше — отвърна тя, — но реших, че малко пари за харчене ще ти дойдат добре.
Подаде му платнен плик с цип, на който бе изписано „Национална Банка «Ригс»“. Пликът бе пълен.
— Благодаря ти — кимна Кастило.
След като го прибра в куфарчето си, тя му подаде разписка за подпис. Той я подпря върху куфарчето, подписа й и я върна.
— За колко заминаваш? — попита Агнес.
— Не знам — призна Чарли. Замълча за момент. — Бабче, не му казвай, че съм ти казал, но приятелят на Били не е починал от естествена смърт.
— Не се учудвам. По очите му личеше, че има още нещо.
— Опитвам се да ти кажа, че в момента Били е побеснял, а това може да ми помогне с Ото.
— Нищо не разбрах — отвърна доня Алисия.
— На него не му е приятно, че използваме „Тагес Цайтунг“ като източник на информация.
— Нали ти си шефът? — попита Агнес.
— Не ми се иска да продължавам да се разправям с него — призна Кастило. — Страх ме е да не напусне.
— Няма — успокои го доня Алисия. — Освен че „Тагес Цайтунг“ е смисълът на живота му, той много те обича.
— Освен това следва стандартите по етика в журналистиката, които е научил от дядо ми, а според него дядо не би припарил до ЦРУ.
— Ти не си от ЦРУ — обясни Агнес.
— Според мен Ото не вярва — отвърна Кастило. — Както и да е, Били бе по-близък с дядо, отколкото Ото — по-близък откогато и да било друг — и се надявах, че като започне да се рови като бесен в базата данни на „Тагес Цайтунг“, Ото ще разбере посланието. Но ще видим.
Задната врата на хангара се отвори с метално скърцане.
— Плащаме луди пари за тази дупка, а нямат пет капки масло да смажат вратата — оплака се Чарли.