Мисията Атлантида

— И каква би могла да бъде тази цел, Конрад?

Мина известно време, докато той си даде сметка, че тя се обръща към него. И изрече първото, което му дойде на езика:

— Подготвяме спасителна операция.

После проследи реакциите й, докато тя оглеждаше обстановката, вратите на командния център малко по-нататък по коридора, както и войниците с автомати с изолационно покритие.

— Да не би да имате предвид онзи С–141, който се е разбил? Видях останките, докато се приземявах на пистата ви.

Конрад веднага погледна към Йейтс, който изглеждаше повече от впечатлен. Защото тя беше не само Майката Земя, но и Летящата Монахиня. Нищо чудно, че долната челюст на генерала едва не удари пода от изумление.

— Приземила сте самолет?! — избоботи той.

— Базата ви трудно може да бъде пропусната с пукнатина с размерите на река Колорадо около нея. Вие ли я причинихте?

— Когато дойдохме, тя си беше вече тук — побърза да се защити Йейтс.

— Тогава няма да имате нищо против, ако и аз погледна, нали? — попита невинно тя. — Антарктическият договор дава право на достъп и инспекция на всички бази тук. Можете да ни считате за официални инспектори.

Тя отстъпи встрани и Конрад зърна зад нея четирима здрави мъже с мрачни очи. Широките им рамене крепяха богат набор видео и аудио оборудване.

— Какви са тези? — попита я той.

— Това е моят операторски екип — отговори Серена. Предполагам, че можем спокойно да снимаме всичко, докато извършваме инспекцията?

— Няма проблеми — кимна генералът и направи знак на военните полицаи да ги освободят от тежкото оборудване. — Можете да си инспектирате, колкото искате, само че от карцера.

На два от мониторите в командния център Конрад наблюдаваше Серена и екипа й, натикани в отделни килии. Мъжете седяха безмълвно на пода, като затворени в клетка вълци. А Серена се беше изпънала блажено на нара си като Спящата красавица.

— Не можеш просто ей така да пъхнеш зад решетките Майката Земя — обърна се по едно време Конрад към баща си. — Целият свят ще разбере и ще стане скандал.

Вниманието на генерала обаче беше насочено към другите монитори, които предлагаха различни изображения на района около П4 и сондата на плоския й връх, където екипът му вече дълбаеше тунел в северната стена на пирамидата, както ги беше инструктирал Конрад.

— По-добре се моли предчувствието ти за шахтата да се окаже вярно — каза той. — Иначе ще те пратя да й правиш компания. А ако трябва да бъда честен, в твоя случай на света въобще няма да му пука за теб.

Конрад отвори уста, за да му отвърне, както си му беше навикът, обаче точно в този момент при тях се появи полковник О’Дел с папка в ръка. Конрад забеляза неодобрителния му поглед и осъзна, че е единственият цивилен, който се разхожда на свобода из прескъпата им база. Както изглеждаше, О’Дел определено го сърбяха ръцете да го хвърли в карцера при останалите цивилни.