Чудото на чесъна
- Автор: Сейнър Редж
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Матева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Чудото на чесъна». Краткое содержание книги:
Резултатите от другото генерално изследване на доктор Редж Сейнър, рибеното масло, са публикувани в „Диетата на ескимосите“ в съавторство с Франк Райън.
Наситени мазнини
Наситените мазнини се състоят от група мастни киселини. Наситените мазнини са застъпени широко в храната на англичанина, където се набляга на червеното месо и млечните продукти.
Разбираемо е, че за тези мазнини често се говори като за животински. Но това кара хората да мислят, че единственият им източник на мазнини са месото, млякото и неговите производни. Това е опасно опростяване. Някои растителни мазнини, като например палмовото масло, също съдържат тези нездравословни наситени мазнини, докато в някои животински меса има доста по-безопасни ненаситени мазнини. Това е особено важно за обитателите на зоните с по-студен климат. И е напълно логично, когато човек се замисли. Наситените мазнини, като масло и сланина, често са твърди или полутвърди, когато е студено. Но представяте ли си как би могла да плува една риба в ледените води на Северния ледовит океан, ако телесните й мазнини бяха наситени? Щеше да прилича на парче солидна сланина!
Холестерин, триглицериди и наситени мазнини
Несъмнено наситените мазнини оказват по-голям ефект върху триглицеридите и холестерина, отколкото който и да било друг елемент от нашата храна. В страните, където се консумират големи количества наситени мазнини, общото ниво на холестерина в кръвта е високо; същото се отнася и за разпространението на сърдечните заболявания.
Всички наситени мазнини ли повишават холестерина?
Отговорът на този въпрос е „не“, или по-скоро — в различна степен.
Това означава, че трябва да подбираме мазните храни, които консумираме. Препоръчително е да се вглеждаме внимателно в мазнините в нашето храненехи да намалим количеството на наситените. Дневната ни консумация на мазнини не трябва да произвежда повече от 30% от нужната ни енергия. По-голямата част от нея трябва да се състои от полиненаситени и мононенаситени мазнини /виж стр. … за информация в кои храни се съдържат/.
Мононенаситени мазнини
Едва неотдавна учените започнаха да проявяват истински интерес към мононенаситените мазнини, заинтригувани от факта, че коронарните сърдечни болести засягат обитателите на Средиземноморието много по-рядко, отколкото жителите на Северна Европа и САЩ. Причина за това са значителните различия в тяхната храна, в това число и употребата на зехтин. Той съдържа мононенаситени мастни киселини, както и олиото от рапица, което вече също може да се купи във вид на маргарин.
Освен олиото, червеното вино и чесънът вероятно също играят роля в предпазването на обитателите на средиземноморските страни от сърдечни проблеми. Смята се, че червеното вино съдържа антиоксиданти, които, ако си спомняте, улавят свободните радикали. А намаляването на холестерина в резултат на употребата на зехтин е незначителна, сравнена с ефекта на чесъна върху холестерина. В добавка към това, поне досега нямам информация зехтинът да предизвиква някакви значими промени в лепливостта на тромбоцитите; затова пък вече знаете как стои положението с консуматорите на чесън.
Полиненаситени мазнини
Съществуват две основни групи ненаситени мазнини, наречени Омега 6 и Омега 3. Мастните киселини тип Омега 6 се срещат в царевицата, шафраниката и слънчогледа. Главната им функция е подсигуряване на енергия и участие в мазнините, изграждащи телесните структури. Тъй като са изключително важни и не могат да се произвеждат в черния дроб, те са известни като незаменими мастни киселини.
За да се убедите колко са важни мазнините тип Омега 6, трябва да се върнем в трийсетте години на XX в., когато Джордж и Милдред Бър, двама калифорнийски биохимици, провеждали опити с плъхове. Ако лишавали лабораторните животни напълно от мазнини, те получавали странни поражения по кожата и не се развивали правилно. Семейство Бър започнали бавно и постепенно, една по една да добавят към диетата им всички хранителни съставки, смятани за незаменими по това време. Подобрение обаче не настъпило. Те нарекли неизвестния липсващ компонент „витамин F“. В крайна сметка открили, че витамин F е една от полиненаситените киселини Омега 6 — linoleic acid. Когато я добавили към храната на плъховете, кожните им проблеми отшумели и животните започнали да се развиват нормално.