Зона 51: Мисията
- Автор: Мейер Боб
- Серия: area 51 #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Зона 51: Мисията». Краткое содержание книги:
— От това ръждясват червата — спря я Яков.
— Съжалявам — намеси се Търкот. — Във флотата е забранено.
— Аах! — въздъхна Яков. — Що за флота е това, без алкохол?
— Яков е от Четвърти отдел — обясни Дънкан, докато заемаха местата си. Търкот знаеше, че Четвърти отдел се е занимавал в Русия с разследване на НЛО.
— Не ни ли подслушват? — прекъсна я Яков.
— Не, всичко е наред — успокои го Дънкан.
— Нямах предвид тази стая. Говоря за хората. Може да ви се сторя малко параноичен, но ще ме разберете, като ви кажа, че Четвърти отдел беше унищожен.
— Защо смятате, че е бил унищожен? — попита Търкот.
— Не мога да се свържа с никого. Обадих се в Москва. От базата са пропуснали вече два радиодоклада. Свързах се с КГБ и тогава моят сателитен телефон подаде предупреждение, че се опитват да ме засекат. Незабавно прекъснах връзката. От тогава се озъртам.
— Може да са пропуснали радиодокладите, но какво ви кара да смятате, че отделът е унищожен? — попита Търкот.
— След като Яков ми разказа всичко това — намеси се майор Куин, — накарах да ми пратят сателитни снимки на района. Вярно е — базата е била унищожена.
— И кой го е направил?
— Добър въпрос — кимна Яков. — Само дето не зная отговора.
— Съмнявам се — произнесе Търкот и си спечели навъсен поглед от руснака.
— Защо отидохте в Зона 51? — попита Дънкан.
— Ние от Четвърти отдел не вярвахме на никого — особено на онези от КГБ. След като се случи това с отдела, списъкът на хората, на които можех да се доверя, намаля драстично. Доктор Дънкан, с вас вече сме разговаряли. А вие, капитан Търкот… научих, че сте познавали полковник Костанов?
— Да.
Яков впи черните си очи в лицето на Търкот.
— Казаха ми, че загинал като герой в Китай.
— Полковник Костанов беше изключително храбър мъж.
— Уверен съм, че имате причини да го казвате. Вие сте човекът, който се разправи с аирлианския флот. Това беше смела постъпка. И освен това сте от — как беше на английски — зелените кепета?
— Зелените барети — поправи го Търкот, макар да бе сигурен, че Яков знае точната дума.
— Да, точно така. Гледал съм филма с Джон Уейн. Много впечатляващо. Освен когато скочи от самолета без парашут. Холивудски номера. И откога полковниците участват в престрелки? Всички полковници, които аз познавам, си седят в топлите кабинети. Далече в тила.
— Полковник Костанов не беше от тях.
— Не, не беше — съгласи се Яков. — Той беше мой приятел — добави мрачно руснакът. — Благодаря ви, приятелю, за добрите думи.
— Да се върнем към Четвърти отдел — намеси се Дънкан. — Та какво е станало с вашата база?
— Ах, „Чьорт станция“ — въздъхна Яков. — Така наричахме нашата Зона 51. Дяволската станция. Отдавна съм забравил официалното й название — беше нещо тъпо, измислено от бюрократи. Затова пък Дяволската станция си е име, което си го бива, нали? Далеч по-добро, от Зона 51.
— Може би — отвърна уклончиво Дънкан.
— Може би? — Яков се разсмя. — Разбира се, че е по-добро. И най-вече — по-подходящо. Мислите си, че вашата Зона е скрита в пустинята! Да бяхте видели нашата станция! Намираше се на задника на света. Нищо заслужаващо внимание на стотици километри наоколо — освен целите в полигона за ракетни изпитания. Едва ли бихте искали да се навъртате в подобен район. Но сега там всичко е разрушено — приключи той.
— Мисля, че знаете кой го е извършил — отбеляза Търкот.
Яков сви рамене.
— Това ме връща на първия ми въпрос. Дали мога да ви се доверя?
— Друго, освен честна дума, не можем да предложим — подсмихна се Търкот.
— Вашата и на доктор Дънкан ми е достатъчна. Познавам ви по делата. Но въпреки това ви предупреждавам, че не бива да се доверявате никому.
— Включително и на вас — каза Търкот.
— О, да, разбира се. Злото дебне отвсякъде. Аз съм параноик. Такива сме ние, руснаците. Но това съвсем не значи, че те не са готови да ни прережат гърлата.
— Ако не си вярваме един на друг — произнесе Дънкан, — тогава по-добре да приключим този разговор още сега.
За няколко секунди се възцари напрегната тишина. Яков пръв я наруши.
— Мисля, че Дяволската станция бе разрушена заради електронното писмо, което пратих на господин Кинсейд. Подозирах, че врагът от доста време е проникнал в Четвърти отдел и предупредих за това моя пряк началник. Той не ми повярва или е бил един от тях. Затова накрая се реших да потърся помощ отвън. Въпросът не опира само до моята или вашата страна. Събитията доказаха, че съм бил прав.
— Чакайте малко — вдигна ръка Търкот. — Защо не започнем от началото. — Той се обърна към Кинсейд. — Какво имаше в писмото на Яков?