Кръстопътища по здрач
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #10
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кръстопътища по здрач». Краткое содержание книги:
— Раздорът ще настъпи, все едно дали ще го насърчим, или не — твърдо заяви другата Сестра. Чумеренето й беше приключило, щом разбра, че Самицу я слуша, макар че все още беше стиснала челюсти. Може би беше повече инат, отколкото войнственост, но това едва ли бе от значение. Жената не спореше, нито се опитваше да я убеди, просто изразяваше мнението си. И най-досадното — явно го смяташе за проява на учтивост. — Прероденият Дракон е предвестник на раздори и промяна, Самицу. Предреченият предвестник. А и да не беше, това е Кайриен. Мислиш ли, че тук наистина са престанали да играят Даес Дай-мар? Водната повърхност може да е спокойна, но рибата не престава да плува.
Червена, проповядваща Преродения Дракон като някой уличен демагог! О, Светлина!
— Ами ако грешиш? — Самицу неволно преглътна думите си. Сашале — да я изгори дано! — запази съвършено спокойствие.
— Айлил се е отрекла от всякакви претенции за Слънчевия трон в полза на Елейн Траканд, което съвпада с желанието на Преродения Дракон, и е готова да се закълне във васална вярност към него, ако й го поискам. Торам водеше армия срещу Ранд ал-Тор. Казвам, че промяната си заслужава и шансът си заслужава, и ще й кажа същото.
Звънчетата в косата на Самицу звъннаха при раздразненото тръсване на главата й, и тя едва успя да се сдържи да не въздъхне отново. Осемнайсет от онези вречени в Дракона Сестри бяха останали в Кайриен — Кацуан беше отвела със себе си част от тях, после върна Алана да вземе още — а други от осемнайсеттте освен Сашале стояха по-високо от нея, но айилските Мъдри ги държаха настрана от пътя им. Тя по принцип не одобряваше начина, по който го правеха — Айез Седай не можеха да бъдат чирачки на никого! Кощунство! — но на практика това улесняваше работата й. Не можеха да й се пречкат или да се опитват да поемат командата, докато Мъдрите ги товареха денонощно и ги следяха изкъсо всеки час. За жалост, по причина, която й беше неизвестна, Мъдрите гледаха другояче на Сашале и другите две Сестри, които бяха усмирени при Думайски кладенци. Усмирени. Само от мисълта за това потръпна, макар и лекичко, а щеше да е още по-леко, ако бе успяла да разбере как Деймир Флин бе успял да Изцери Неизцеримото. Поне някой можеше да Цери Усмиряване, макар и да беше мъж. Мъж, който прелива. Светлина, как вчерашният ужас се превръща в днешно неудобство, щом свикнеш!
Беше сигурна, че Кацуан ще уреди нещата с Мъдрите преди да си тръгне, ако знаеше за разликата със Сашале, Иргаин и Ронаил. Най-малкото смяташе, че е сигурна. Не за първи път беше въвлечена в един от легендарните замисли на Зелената. Кацуан можеше да е по-коварна и от Синя — схеми, загърнати в коварства, увити в сложни хитрини, и всичко това — прикрито зад още много други. Някои бяха замисляни да се провалят, за да помогнат на други да успеят, и само Кацуан знаеше кое кое е, съвсем не утешителна мисъл. Тъй или инак, тези три Сестри бяха свободни да идват и да си отиват, когато пожелаят, да правят каквото си искат. И определено не изпитваха нужда да следват заръките, оставени от Кацуан, или да слушат Сестрата, която тя бе назначила да ръководи. Само безумната им клетва пред ал-Тор ги водеше или задържаше.
Самицу никога в живота си не се беше чувствала слаба или безсилна, освен когато Талантът й се провалеше, но ето че сега, много й се искаше Кацуан да се върне и да поеме нещата в ръцете си. Няколко думи на ухото на Айлил щяха да избият всякакво желание у нея да яхне Върховния трон, разбира се, но това нямаше да доведе нищо, освен ако не измислеше по какъв начин да отклони Сашале от целта й. Колкото и да се уплашеше Айлил, че глупавите й тайни ще се разчуят, несъответствието между онова, което щяха да й кажат две Айез Седай, като нищо можеше да я накара да реши, че е по-добре да изчезне в именията си в провинцията, отколкото да оскърби с действията си някоя Айез Седай. Кацуан щеше да се ядоса, че е загубила Айлил. Самата Самицу щеше да се ядоса. Айлил беше проводникът им към половината заговори, зреещи между благородниците, мярката да са сигурни, че всички тези интриги все още са дребни и едва ли могат да доведат до по-големи вълнения. Проклетата Червена знаеше това. А дадеше ли Сашале това позволение на Айлил, тъкмо при нея щеше да припка жената, за да шушне малките си тайни. Не при Самицу Тамагова.