Нови хиляда и една нощ
- Автор: Стивънсън Робърт Луис
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Миндов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нови хиляда и една нощ». Краткое содержание книги:
— Но това е само фарс — отговори той, — и ще се постарая, господа, да свърши бързо.
— Ваше височество трябва да се пази да не попадне в клопка — предупреди полковник Джералдин.
— Джералдин — отвърна принцът, — кога сте чували да отстъпя от честната си дума? Аз ви дължа живота на този човек и ще го имате.
Най-после председателят избра една от шпагите и с жест, на който не липсваше грубовато благородство, даде знак, че е готов. Близката опасност и чувството за чест придаваха дори на този отвратителен злодей мъжествен и донякъде доблестен вид.
Принцът си взе шпага наслуки.
— Полковник Джералдин и доктор Ноуъл — произнесе той, — имайте добрината да ме чакате в тази стая. Не искам никой мой личен приятел да се замесва в тази работа. Майор О’Рук, вие сте по-възрастен и с утвърдено име — бъдете на услугите на председателя. А лейтенант Рич моля да се постави на мое разположение — млад човек няма голям опит в такива работи.
— Ваше Височество — отговори Брекънбъри, — това е чест, която ще ценя до края на живота си.
— Добре — каза принц Флоризел, — надявам се да ви докажа приятелството си при по-сериозни обстоятелства.
И като рече това, той излезе от стаята и поведе другите надолу по кухненската стълба.
Двамата, които останаха, отвориха прозореца и се надвесиха, напрягайки всичките си сетива да доловят нещо от предстоящите трагични събития. Дъждът беше спрял, денят — почти настъпил, из храстите и дърветата в градината чуруликаха птички. За миг принцът и спътникът му се мярнаха по една алея между два реда цъфнали храсти, но на първия завой се изпречиха шумати дървета, които ги скриха от очите им. Това беше всичко, което полковникът и лекарят можаха да видят, защото градината бе толкова просторна, а полесражението явно толкова далеч от къщата, че дори звънът на шпагите не стигаше до ушите им.
— Закара го към гроба — каза д-р Ноуъл, като потръпна.
— О, боже — провикна се полковникът, — запази, боже, праведния!
И мълчаливо зачакаха какво ще стане — докторът трепереше от страх, а полковникът се обливаше в трескава пот. Трябва да бяха изтекли много минути, беше вече доста светло, а птиците пееха още по-живо в градината, когато шум на приближаващи се стъпки ги накара да насочат погледите си към вратата. Влязоха принцът и двамата офицери от индийската армия. Бог бе запазил праведния.
— Срамувам се от вълнението си — заговори принц Флоризел, — зная, че е слабост, недостойна за човек с моето положение, но докато това изчадие адово съществуваше на тоя свят, се чувствувах като болен, а смъртта му ме освежи повече от цяла нощ, прекарана в сън. Гледайте, Джералдин-продължи той, захвърляйки шпагата си на пода, — това е кръвта на човека, който уби вашият брат. Тази гледка би трябвало да ви радва. И все пак — додаде принцът, — колко странно сме устроени ние, хората! Няма още и пет минути от отмъщението ми, а вече започвам да се питам дали през този мимолетен живот можем да утолим дори жаждата си за мъст. Кой е в състояние да поправи злото, сторено от този човек? Дейността, благодарение на която натрупа огромно състояние (защото дори къщата, където се намираме, му принадлежеше) — тази дейност сега е завинаги част от съдбата на човечеството; аз мога да размахвам шпагата си до второто пришествие, ала братът на Джералдин ще си остане мъртъв и хиляди други невинни хора ще бъдат пак омърсени и покварени! Толкова лесно се отнема човешкият живот, а за какви ли не цели може да послужи! Уви — възкликна той, — има ли в живота нещо по-разочароващо от постигнатата цел?
— Но божията правда възтържествува — отвърна докторът. — Това поне е безспорно. Поуката, ваше височество, беше много жестока за мен и чакам реда си със смъртен страх.
— Но какво говоря аз? — извика принцът. — Наказах, а ето пред нас човек, който може да ни помогне да поправим злото. Ах, д-р Ноуъл! Много дни на усилна и почтена работа предстоят на двама ни, и кой знае — преди да сме я свършили, вие може с лихва да сте изкупили предишните си грехове.
— А дотогава — рече докторът, — позволете ми да отида да погреба стария си приятел.
Такъв е, казва ученият арабин, щастливият край на тази история. Излишно е да споменаваме, че принцът не забрави тия, които го бяха подкрепяли в този голям подвиг, и до ден-днешен с властта и влиянието си им помага да се издигат в обществото, а благосклонната му дружба подслажда частния им живот. Да съберем ведно, продължава моят разказвач, всички странни събития, в които този принц е играл ролята на провидението, значи да залеем цялата обитаема земя с книги. Ала разказите, които проследяват съдбата на „Диаманта на раджата“, са толкова увлекателни, твърди той, че не бива да се пропускат. Тъй че вървейки предпазливо по стъпките на този ориенталец, ще започнем споменатата от него поредица с Разказа за кутията за шапки.