Пактът „Касандра“
- Автор: Шелби Филип, Лъдлъм Робърт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Магдалена Куцарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пактът „Касандра“». Краткое содержание книги:
В свръхсекретна лаборатория в Русия се пази изолиран вирус, който след генетични преобразувания може да се превърне в биологично оръжие, което да унищожи половината човечество за четвърт час. А когато са замесени глобални корпоративни интереси и обикновена човешка алчност — една крачка дели света от Апокалипсиса.
Конспирацията добива такъв размах, че земното кълбо се оказва тясно. Единственият шанс неизбежното да бъде спряно остава… откритият космос.
Източник: http://www.books.bg/book.php?ISBN=9547332058
Той си припомни хладнокръвието и точността, с които Бауер произнесе присъдата му. Спомни си гневната искра в очите на Бауер, сменена с учудване, когато Трилор боязливо попита с какъв род изследвания ще се занимава в НАСА.
— Работата там няма да бъде основната ви грижа — отговори началникът му. — Интересува ме вашата връзка с майка ви, с Русия. Мисля, че ще се виждате редовно с нея.
Трилор присви рамене от студа и закрачи срещу вятъра, от ярките светлини на площад „Горки“ към тъмните улички, които водеха към „Садовое колцо“. Баровете ставаха по-долнопробни, бездомните и пияниците — по-агресивни. Но това не беше първото идване на Трилор в района на „Садовое“ и той не се боеше.
Малко по-нататък той зърна познатия неонов надпис: „КРОКОДИЛ“. След секунда почука на тежката врата и зачака шпионката да се отвори. Чифт черни очи го огледаха подозрително, после някой дръпна резето и вратата се отвори. На влизане Трилор даде на гигантския монголец двадесетдоларова банкнота.
С рязко движение на раменете свали палтото си и усети как последните тежки мисли го напускат под влияние на ярките светлини и оглушителната музика. Непознати лица се обърнаха към него, множество погледи се впиха в чуждестранния му костюм. Подскачащи тела се заблъскаха в него, повече умишлено, отколкото случайно. Управителят — пъргаво дребно създание, подобно на пор, се завтече да посрещне клиента чужденец. За секунди в ръката на Трилор се появи чаша водка и го поведоха към края на дансинга, където имаше сепарета с дивани с кадифена тапицерия и меки табуретки.
Той се отпусна на диваните и въздъхна. От топлината на алкохола, която се разля в тялото му, връхчетата на пръстите му изтръпнаха.
— Да ви доведа ли компания? — прошепна подобното на пор същество.
Трилор кимна доволно. Затвори очи и се остави на шумната музика да го обгърне. Усети леко докосване по бузата и трепна.
Пред него стояха две русокоси момчета с ясносини очи и безупречно телосложение. Не бяха на повече от десет години.
— Близнаци ли са?
Дребосъкът кимна.
— И, което е по-хубаво, девствени.
Трилор ахна.
— Но са много скъпи — предупреди го дребосъкът.
— Няма значение — отвърна Трилор с дрезгав глас. — Донеси ни някакви мезета. И безалкохолни за моите ангелчета.
Той потупа дивана от двете си страни.
— Елате при мен, ангелчета. Дайте ми да вкуся от Рая…
На шест километра от „Крокодил“ се извисяваха три многоетажни сгради. Мястото беше известно като площад „Дзержински“. До началото на 90-те години там се помещаваше щабквартирата на комунистическата организация КГБ; след демократизацията комплексът беше зает от новосформираната Руска федерална служба за сигурност.
Генерал-майор Олег Киров, скръстил ръце зад гърба, стоеше пред прозорците на кабинета си на петнадесетия етаж и се взираше в московското небе.
— Американците пристигат — промърмори той.
— Какво казваш, любов моя?
При тези думи Киров чу почукването на токчетата по паркета, усети как тънки пръсти се плъзват по гърдите му, долови мириса на топлина и сладникав парфюм. Той се обърна, прегърна красивата червенокоса жена и жадно я целуна. Почувства, че тя отговаря на страстта му, когато езикът й докосна неговия, а ръцете й се плъзнаха към колана му и по-надолу.
Киров се отдръпна и надникна в предизвикателните зелени очи, които го гледаха изкусително.
— Де да можех — тихо каза той.
Лейтенант Лара Телегина, адютант на Киров, сложи ръце на хълбоците си и изгледа изпитателно любовника си. Дори в невзрачната военна униформа тя приличаше на дефилиращ модел.
— Обеща ми, че днес ще вечеряш с мен — нацупи се Телегина.
Киров не можа да сдържи усмивката си. Лара Телегина бе първенец на класа във Фрунзенската военна академия. Беше отличен стрелец; същите тези ръце, които страстно го галеха, можеха да отнемат живота му за секунди. Но освен професионалист тя бе предизвикателна жена без задръжки.
Той въздъхна. Две жени в едно тяло. Понякога не можеше да каже коя е истинската. Но и двете му носеха наслада, на която не можеше да се насити. На тридесет години Лара едва започваше кариерата си. Несъмнено щеше да се издигне в йерархията, а някой ден да стане и командир. Киров, който беше с двадесет години по-възрастен от нея, бе неин любовник, кръстник — или, както обичат да казват американците, „равин“, който защитаваше интересите на любимката си.