Гай-джин (Част II)
- Автор: Клавелл Джеймс
- Серия: Азиатска сага #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Лилова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гай-джин (Част II)». Краткое содержание книги:
— Това ли казах?
— Да. Моля сега отвън пак, нареди мен… ядосано на мен и градинарите да се върнат да работят. Думата е хатараки-машой — помоли Хирага. Ние поговорим повече насаме, ти и аз, а?
— Да, но не насаме, в присъствието на офицер.
— Тогава няма говори, толкова съжалява — Хирага зае угодническата поза и отстъпи от стаята; още веднъж падна на колене пред Тайърър, със задник към предния двор.
Тайърър пристъпи нерешително в светлината. Видя, че всички все още чакаха.
— Капитан Палидар, и, ъъ, капитан Макгрегър, войниците да отстъпят, после елате, моля ви, на заседание при мен. Хатараки-машой! Икимашо! Залавяйте се за работа, побързайте! — изкрещя на градинарите и те веднага се подчиниха. Хирага хукна към безопасната градина, като мърмореше на градинарите да го прикриват, офицерите и сержантите закрещяха заповедите и светът започна да се върти отново.
Забравил за случилото се, Тайърър стоеше на верандата и наблюдаваше Хирага, нерешителен, ужасен от факта, че японецът очевидно е шпионин, а в същото време го благославяше, задето ги бе спасил.
— Искаш да направим заседание? — Палидар наруши размисъла му.
— О! О, да… моля, последвайте ме. — Тайърър ги заведе в кабинета си, затвори вратата и им каза какво е извикал на японците.
И двамата го поздравиха.
— Дяволски впечатляващо, Филип — започна Палидар. — За момент бях сигурен, че сме на ръба и Бог знае какво щеше да стане. Твърде много са тези негодници — сигурно щяха да ни пометат. Навярно. Разбира се, флотата щеше да отмъсти за нас, но ние щяхме да ритнем камбаната. А това е ужасно, идиотски неприятна мисъл.
— Повече от неприятна — измърмори капитан Макгрегър и погледна Тайърър. — Какво искате да направим сега, сър?
Тайърър се поколеба, смаян, че никой не е чул как Хирага говори английски, но и поласкан от новозавоюваното си положение — Макгрегър за първи път го наричаше „сър“.
— Най-добре е да се подчиним на Сър Уилям. Заповядайте на войниците да се стягат и… но да не го правят като позорно отстъпление — не! Не бива да ставаме за смях и японците да си мислят, че бягаме. Ще си тръгнем навън, ъъ, с музика и тържествено.
— Идеално, след като тържествено спуснем знамето. — Чудесно! Ами сега е по-добре… по-добре да се уверя, че документите са прибрани в кутиите, и т.н.
Капитан Макгрегър додаде:
— Мога ли да предложа, сър… аз наистина мисля, че заслужихте голяма чаша шампанско. Вярвам, че са ни останали няколко бутилки.
— Благодаря — засия Тайърър. — Може би да раздадем допълнителна дажба ром на всички. — Също така не е зле да обядваме леко най-напред — да им покажем, че не бързаме.
— Веднага ще се разпоредя — заяви Макгрегър. — Дяволски умно е, че се сетихте да използвате градинаря да ви помогне с превода, някои от думите звучаха съвсем като английски. Но защо искаха да претърсят Легацията?
— За да намерят… търсят врагове на Бакуфу.
И двамата мъже го загледаха озадачени.
— Но тук няма други японци, освен градинарите, ако имат предвид тях.
Сърцето на Тайърър се сви, това бе удар по Укия, но Палидар продължи:
— Ти в действителност няма да им разрешиш да претърсят Легацията, нали? Претърсването сигурно ще създаде опасен прецедент. — Добродушието, обзело Филип, тутакси се изпари. Разбира се, че Палидар беше прав.
— По дяволите, не помислих за това тогава!
Макгрегър наруши тишината:
— Може би, може би, преди да си тръгнем, сър, вие ще поканите самурая офицер да обиколи с нас, да провери Легацията, няма нищо лошо, ако го поканите. Той може в същото време да провери градинарите или ние можем да ги отпратим, преди да тръгнем и да заключим портите.
Хирага плевеше близо до страничната врата на Легацията, наблизо се виждаше отворен един мръсен прозорец, слънцето на късния следобед все още бе силно. Багажът бе натрупан на каруците в предния двор, конете бяха готови, няколко войници вече се изтегляха с маршируване. Часовите патрулираха край стените. Отвъд стените струпаните самураи клечаха под слънчобрани или заканително се разполагаха наоколо.
— Сега! — Това бе гласът на Тайърър откъм стаята. Хирага се увери, че не го наблюдават, снижи се и бързо отвори вратата. Тайърър го поведе по коридора до едно помещение с изглед към предния двор и залости резето. Завесите над затворените прозорци пропускаха слънчевата светлина. Едно бюро и няколко стола, навити документи, картотеки и револвер върху бюрото. Тайърър седна зад него и посочи близкия стол.