Магьосникът
- Автор: Скотт Майкл
- Серия: Тайните на безсмъртния Никола Фламел #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Иванов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Магьосникът». Краткое содержание книги:
Калифорния:
В ръцете на д-р Джон Дий и Тъмните древни „Книгата на Авраам Мага“ би могла да се превърне в опасно оръжие, което да доведе до разрухата на познатия на човечеството свят. Най-могъщият ръкопис в историята съдържа тайната на безсмъртието — тайна, която никой не бива да узнава. Две страници делят Дий от познанието, което ще възвърне властта на Тъмните древни.
Единствено близнаците Джош и Софи могат да го спрат — но те са отдалечени на 13000 километра.
Париж:
Никола, Софи, Джош и Скати избягват от Охай и се озовават в Париж — Града на светлините, някогашен дом на Никола Фламел. Но завръщането не е никак приятно. Николко Макиавели, философ и виден колекционер на предмети на изкуството, живее в Париж и работи за Дий. Той е по петите им, а времето на Никола и Пернел изтича. С всеки изминал ден силата им намалява, телата отслабват. Време е Софи да овладее и втората магия — Огнената.
Само един човек е в състояние да я обучи: някогашният ученик на Фламел, граф Сен Жермен — самият той алхимик, магьосник и рок звезда.
Джош и Софи Нюман са единствената надежда за оцеляване на човешкия род. При положение че преди това не се настроят един срещу друг…
— Сега такива ли ни направи? — попита Джош, без да може да скрие внезапната горчивина в гласа си. — Преди два дни ние със Софи си бяхме нормални, щастливи хора. А виж ни сега: трудно ми е да позная собствената си сестра. Преследват ни, нападат ни разни чудовища, а сега сме и в полицейския списък за най-издирвани лица. Ти ни направи престъпници, господин Фламел. Но на теб не ти е за първи път да си престъпник, нали? — сопна се той. Натика ръце дълбоко в джобовете си и ги стисна в юмруци, за да не се разтреперят. Беше уплашен и ядосан, а страхът го правеше безразсъден. Никога по-рано не беше говорил така на възрастен човек.
— Не — отвърна меко Никола и бледите му очи заблестяха опасно. — Наричали са ме престъпник. Но само враговете ми. Струва ми се — добави той след дълга пауза, — че си говорил с доктор Дий. А единственото място, където си могъл да го срещнеш, е Охай, защото само тогава те изпуснах от поглед.
На Джош и през ум не му мина да отрича.
— Срещнах Дий, докато вие тримата бяхте заети с Вещицата — призна той с предизвикателен тон. — Той ми разказа много неща за теб.
— Не се и съмнявам — промърмори Фламел. Изчака на бордюра, докато покрай тях прелетяха дузина ученици на велосипеди и мотопеди, после закрачи през улицата. Момчето забърза след него.
— Каза, че никога на никого не казваш всичко.
— Вярно е — съгласи се Никола. — Ако кажеш всичко на хората, ги лишаваш от възможността да се учат.
— Каза, че си откраднал „Книгата на Авраам“ от Лувъра.
Алхимикът измина още няколко крачки, преди да кимне утвърдително.
— Е, предполагам, че това също е вярно — каза той, — макар че нещата не са толкова еднозначни, колкото би искал да ги изкара Джон. През XVII век книгата за кратко попадна в ръцете на кардинал Ришельо.
Джош поклати глава.
— Кой е този?
— Не си ли чел „Тримата мускетари“? — попита изумено Фламел.
— Не. Даже филма не съм гледал.
Никола поклати невярващо глава.
— Имам една бройка в книжарницата… — започна той, после млъкна. Когато в четвъртък бе напуснал книжарницата, тя представляваше потрошена развалина. — Ришельо се появява в книгите, а също и във филмите. Той беше истинска личност и бе известен като l’Eminence rouge — Червения кардинал, — нарекоха го така заради червените му одежди — обясни Фламел. — Беше първи министър на крал Луи XIII, но в действителност управляваше страната. През 1632 година Дий успя да ни вкара в капан двамата с Пернел в една част на стария град. Тварите му ни бяха обкръжили; в земята под нозете ни имаше плътоядци, във въздуха — зловрани, а баван-ши21 ни гонеха по улиците. — Фламел размърда неловко рамене при спомена и се огледа, сякаш очакваше да види как създанията се появяват отново. — Започнах да си мисля, че ще се наложи да унищожа Сборника, за да не попадне в ръцете на Джон. Тогава Пернел предложи една последна възможност: да скрием книгата пред очите на всички. Беше просто и гениално!
— И какво направихте? — попита Джош, завладян от любопитство.
Зъбите на алхимика блеснаха при кратката му усмивка.
— Поисках аудиенция при кардинал Ришельо и му поднесох книгата като дар.
— Подарил си му я? Той знаеше ли какво представлява?
— Разбира се. „Книгата на Авраам“ е придобила голяма слава, Джош… или може би е по-подходящо да кажа „позорна слава“. Потърси този израз следващия път, като влезеш в интернет.
— А кардиналът знаеше ли кой си? — попита момчето. Докато слушаше Фламел, му беше лесно — толкова лесно — да повярва на всичко, което той казваше. А после си спомни колко убедителен беше Дий в Охай.
Алхимикът се усмихна на спомена.
— Кардинал Ришельо вярваше, че съм един от потомците на Никола Фламел. И така, ние му подарихме „Книгата на Авраам“ и той я прибра в библиотеката си. — Никола се изсмя тихо и поклати глава. — Най-сигурното място в цяла Франция.
Джош се намръщи.
— Но несъмнено, когато я е погледнал, той е видял, че текстът се движи.
— Пернел наложи илюзия върху книгата. Това е особен вид магия: изумително прост, както изглежда, макар че аз така и не успях да го усвоя, така че когато кардиналът я погледне, да вижда в нея онова, което очаква: страници, изписани със завъртени гръцки и арамейски букви.
21
В шотландската митология — вампирки, които примамват млади мъже на уединени места и им изпиват кръвта. — Б.пр.