Евангелието на Луцифер
- Автор: Егеланд Том
- Серия: Bjorn Belto #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Росица Цветанова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Евангелието на Луцифер». Краткое содержание книги:
— А какъв е истинският сатанист?
Дирк ван Рийсевийк се намести в леглото.
— Да, какво е сатанизмът? Вярата в Сатаната като пътеводна светлина на индивида в съществуванието му? Сатанизмът не е някаква еднозначна религия, а миш-маш от алтернативни и отличаващи се вярвания. Луциферианците по-скоро изповядват философия, не религия. Те смятат, че Луцифер и Сатаната са различни божества, че Луцифер е по-положителният аспект на Сатаната. Телема, създадена през 1904-а от окултиста Алистър Кроули, е съвсем различно философско-религиозно направление. Главната им клауза е: Прави каквото искаш! Модерен последовател на Антон ла Вей. Той е бил върховен свещеник в Църквата на Сатаната, която основава през 1966-а. Ла Вей развива напредничав верски апарат. В книгите си набляга на индивидуализма, материализма и хедонизма. Сатанистите си имат обща характерна черта: стремеж към мъдрост, знание и развитие на личността.
— А почитането на дявола?
— Тук не става дума за злото. Това е християнска дефиниция. Теистичните сатанисти почитат Сатаната като божествена сила, както християните — Бог. Просто ценностите им са различни. Въпреки че се кланят на Сатаната, те зачитат на първо място аз-а и индивидуализма. Християните обичат ближния си. Сатанистите — самите себе си. Сега обаче искам да ти задам един въпрос, Белтьо. Как стигна до Джовани Нобиле?
— Натъкнах се на връзка в Уикипедия с препратка към страницата на университет в Оксфорд. През 1969-а Нобиле е написал статия за „Евангелието на Луцифер“ в Rivista Teologica. Съмнява се, че то изобщо съществува.
— Аха. Вече разбирам. Да, чел съм тази статия. Твърдоглав е този Нобиле. Отричал е съществуването на ръкописа, чак докато е попаднал в ръцете му.
— Обадих се в университета и опитах да се свържа с него. Говорих с някой, който го е познавал.
— Алдо Ломбарди?
— Откъде знаеш?
— Познавам го. Умно момче. Алдо пое професурата по демонология след Джовани Нобиле.
— Нищо не спомена за това.
— Трябва да говориш с него. Можеш да му имаш доверие!
— Тръгнал съм за Рим, за да се срещна с него.
— Хубаво. Goed! И така. Какво още си открил за „Евангелието на Луцифер“?
— Не много, ако трябва да бъда честен. Доколкото разбирам, докъм 325 г. трябва да е съществувал текст, познат като „Пророчествата на ангела на светлината“, навярно същият ръкопис, който по-късно е получил името „Евангелието на Луцифер“.
— Точно така.
— Явно сред историците и теолозите е възникнало научно разногласие дали еретичният ръкопис — е, ако изобщо е съществувал — е бил унищожен на вселенския събор в Никея.
— Добре си информиран, виждам.
— Усещам, че не знам абсолютно нищо.
— Mijn beste man. Нека ти разкажа за мистичния ръкопис със смешното заглавие. В продължение на много години, още от ранното Средновековие, това тъй наречено евангелие се е смятало за мит сред теолозите и историците. Когато Джовани Нобиле пише статията си през 1969-а, той е бил последният от дълга редица теолози, считащи „Евангелието на Луцифер“ за измислица, в най-добрия случай псевдоепиграф, т.е. неавтентичен, измислен библейски текст. Въпреки всичко никой не го бил чел, нито дори виждал. Всичко, което са знаели за него, се е основавало на цитати и споменавания в други текстове. Дебатът се разпали отново през 50-те, отчасти поради откриването на Свитъците от Мъртво море. В много от тези именно текстове имаше препратки към ръкописа, познат в столетията преди и около рождението на Христос като „Пророчествата на ангела на светлината“. Не можем да подминем факта, че в историческата литература се срещат редица препратки към него. Според петтомното произведение Adversus Haereses, писано от отец Ириней Лионски, живял през второто столетие след Христа, в гностичните среди циркулирал препис на езическия текст. Тогава се твърдяло, че оригиналът е поне на две хиляди години, може би и повече. Откриваме го и при римския историк Йосиф Флавий, и в произведението Aegyptiaca, базирано на египетски архиви, съхранени в храма Хелиополис. Историкът Манетон твърди, че ръкописът е скрит в светиня, преносим сандък, покрит с вълна, което най-вече напомня за de Ark van het Verbond… как му беше името, кивота!
— Защо се нарича евангелие? Нали в евангелията се говори за живота и учението на Исус?
— Точно така. Отец Йоан Златоуст твърди през 398 г., че заглавието е било преиначено тъкмо от някой езически култ, за да осмива Библията.