Маската на Атрей
- Автор: Хартли Эндрю Джеймс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Маската на Атрей». Краткое содержание книги:
Микробусът също увеличи скоростта и се приближи. Изтласкваше я към тъмната стена вдясно. Пространството се стесняваше. Паниката й нарасна. Дебора разбра, че ако микробусът не помръдне, тя ще се удари в стената със смъртоносен сблъсък.
„Лентата свършва след сто и петдесет метра.“
Дебора удари спирачки. Задната част на тойотата леко се завъртя и се закачи в бетонната стена. Разнесе се трясък, последван от пронизително стържене на метал. За миг микробусът продължи напред, но после също удари спирачки, като намали, очевидно за да не й даде възможност да избяга.
Дебора се движеше с тридесет километра в час, но стената се извисяваше отпред застрашително.
Е, добре — помисли тя. — Спирам.
И после какво? Ами ако и шофьорът на микробуса спреше? А ако слезеше?
Тя си представи трупа на Ричард, прострян на пода. Убийците му очевидно не биха се спрели пред нищо.
Дебора се втренчи в бетонната стена отпред и настъпи докрай педала на газта.
20.
Това беше безумие. Безразсъдство. Самоубийство. Беше последното, което очакваше шофьорът на микробуса. Докато разбере намеренията й, тя вече беше десет метра пред него и се измъкваше наляво.
Тойотата закачи ъгъла на стената, разпръсквайки водопад от стъкла и без да намалява, се вмъкна в потока от коли сред хор от клаксони и скърцащи спирачки.
Господи, размина се на косъм. Идиотка! Можеше да се пребиеш.
Да, ако бях спряла.
Това е абсурдно. Не знаеше как ще се развият нещата. Драматизираш.
Но съм жива. Това ми е достатъчно.
Докато се вместваше сред колите в средната лента, успокояваше дишането си и махаше за извинение на разгневените шофьори, Дебора погледна назад и видя, че на следващото отклонение тъмният микробус излезе от магистралата и се скри от погледа й.
Излезе от магистралата, спря пред банкомат и изтегли максималната позволена за деня сума. Направи обратен завой и остави остърганата и очукана тойота на паркинга на Темпъл, недалеч от реставрираната синагога, която все се канеше да посети. Добра се пеша до станцията при Центъра на изкуствата и взе метрото до международното летище „Хартсфийлд Джаксън“.
Някой беше нахълтал в апартамента й и я чакаше в тъмното. Някой се бе опитал да я изтласка от магистралата. Някой беше убил Ричард. Но най-обезпокоителното в случая беше, че не можеше да има доверие на хората, от които най-много се нуждаеше — полицията. Трябваше да се махне от Атланта. Да замине далеч. Нямаше друг багаж, освен чантата си, натъпкана с още неотворени писма до музея, но дрехите не бяха проблем — щеше да си купи каквото й трябва, когато пристигнеше.
Но къде?
Все още не беше решила и този въпрос се въртеше в съзнанието й, докато седеше на коравата оранжева седалка в мотрисата.
Би могла да се прибере в родния си дом в Бруклин при майка си и сестра си, но знаеше, че няма да го направи. Посещенията й в Масачузетс бяха изключително редки, изпълнени с напрежение, трудни разговори и непохватно тъпчене на място, така както беше с всичко след смъртта на баща й.
Здравей, мамо. Аз съм Деби. Някой се опитва да ме убие. Имаш ли нещо против да постоя при теб?
Не, не става.
Дебора излезе от метрото, влезе в южния терминал на летището и тръгна към гишето на авиолинии „Делта“. Тъй като не се беше обадила предварително за резервация, хрумна й да издиктува на служителите погрешно името си на билета, за да забави полицейското издирване в компютрите на авиолиниите.
Не! Довери се на полицията! Кажи им за микробуса. Трябва да им се довериш, инак…
Отново ще настъпи хаос? Точно така.
Тя разгледа изписаното на мониторите и се отправи към малка опашка, на която се беше наредило измъчено семейство с огромни куфари, които непрекъснато се изхлузваха от товарните колички. Жената зад гишето с уморени очи обясняваше нещо за електронни билети. Само на няколко метра зад нея, зад стените от бронирано стъкло, течеше нормалният ежедневен живот…
Където шофьори, склонни към самоубийство, се опитват да те принудят да се блъснеш в бетона, или ако спреш, да те причакат в някой безлюден подлез с нож, който оставя симетрични дупки около входната рана…
Дебора се обърна внезапно и се блъсна в мъж на средна възраст, издокаран в неподходящ за пътуване костюм от три части. Той се обливаше в пот и като почти всички авиопътници, изглеждаше притеснен.