Черното слънце
- Автор: Браун Грэм
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Черното слънце». Краткое содержание книги:
Хоукър грабна оръжието си и също откри огън, с което принуди хората на Кан да се спуснат по стълбището.
Вертолетът се приближи. Под него висеше стоманено въже. Хоукър се хвърли към него, хвана го и извика:
— Хайде!
Лейдлоу се затича към него, дърпаше Юрий за ръка.
Хеликоптерът увисна над тях, ала изведнъж отново отекнаха изстрели и от бронята захвърчаха искри.
— Бързо!
Хоукър закачи ремъците си за въжето, после направи същото с Даниел и детето.
Вертолетът започна да се издига. Чой и третият пазач изскочиха от стълбището и откриха огън.
Хоукър, Даниел и Юрий полетяха във въздуха като някакви безумни акробати. Движеха се със сто и шейсет километра в час и около тях имаше само мрак и дъжд, на триста метра над пристанището Виктория.
Два-три пъти се залюляха напред-назад, описвайки огромни дъги, после се стабилизираха зад хеликоптера.
Дъждът жилеше лицата им като сачми. Лебедката на вертолета виеше — не можеше да вдигне трима души едновременно.
Лейдлоу се беше вкопчила в него с все сили.
— Кой пилотира това чудо?
— Не го познаваш.
— Какво криеш? — надвика вятъра тя.
Хоукър се опита да й обясни сключения от него съюз.
— Тия хора са руснаци.
— Нали те е пратил Мор?
— Така е. Но имах нужда от помощ и те ми направиха предложение, което не можех да отхвърля.
Погледна я с присвити заради вятъра очи. Виждаше, че трепери от студа и дъжда, ала вече се спускаха и намаляваха скорост. След няколко минути щяха да кацнат.
— Искат да си върнат детето — поясни Хоукър. — Кан го използвал, за да изнудва майка му, която работи в тяхната Научна дирекция.
Даниел вирна брадичка и заяви:
— Излъгали са те. Юрий е сирак. Правили са експерименти с него.
Хоукър се намръщи. Знаеше, че Иван не му е казал цялата истина, но не бе очаквал такова нещо.
— Сигурна ли си?
— Абсолютно.
Той погледна детето, после отново нея.
— Няма да им го дам — отсече тя.
Хоукър не знаеше какво да каже, как да й обясни що за човек е Саравич. Човек, който няма да се съгласи на компромис.
— Дадох дума — прибави Лейдлоу. — И няма да я наруша.
Погледът й издаваше непоколебимост. Въпреки вятъра и дъжда тя предизвикателно впери очи в Хоукър, после погледна към брега. Вече бяха само на петнайсетина метра височина, на около половин километър от сушата, и се движеха с трийсет възела.
— Ти не разбираш — извика Хоукър. — Сключих сделка с тях.
Даниел се отскубна от ръцете му и се пресегна нагоре към стоманеното въже.
— Аз пък ще я проваля.
И преди Хоукър да успее да й попречи, натисна освобождаващия лост и тримата полетяха надолу като камъни.
Удивително на какво е способен човешкият ум само за един миг. След секунда вече бяха изминали половината разстояние, ала докато Хоукър се премяташе в мрака, в главата му се сблъскаха две абсолютно различни мисли.
Първо, ако някак си се спасяха след падането, щеше да убие Даниел, заради която сега се намираха в такава ситуация. И второ, ако все пак се спасяха и той не изпълнеше първата си закана, къде можеха да отидат, по дяволите, така че Иван да не ги открие и да ги убие?
Удари се във водата като човек, който с все сила се е блъснал в тухлена стена.
19.
Сграда 5, Вирджиния Индъстриъл Комплекс
Президентът и шефът на ЦРУ щяха да го посетят заедно и Арнолд Мор очакваше най-лошото. Двамата бяха избрали понеделник сутрин за краткото пътуване до главната квартира на НИИ във Вирджиния Индъстриъл Комплекс, наричан за по-нежно ВИК. Не бяха посочили повод, но Мор предполагаше, че е свързано със спасяването на Даниел, и се оказа прав. Отчасти.
След няколкоминутна словесна престрелка с директора на Управлението Мор погледна президента. До този момент главнокомандващият беше странно мълчалив на среща, организирана от самия него. Почти сякаш оставяше всичко в ръцете на Стекър, мисъл, която сериозно безпокоеше Мор. Само че Стекър изглеждаше също толкова озадачен от мълчанието на Хендърсън.
— Въпросът е, че не очакваме ръководител на друга разузнавателна институция да използва беглец, наемник, който по-рано е работил за нас — Отново се хвърли в атака Стекър.
Мор вече виждаше очертанията на капана: Ако отречеше, че се е срещал с президента, Стекър щеше да представи доказателства. А ако признаеше какво е направил, щеше да излезе безразсъден глупак.