Саможертвата

„Днес е ден за автопилот“ — казах си, обух дънки, сложих си пуловер и се отправих към кухнята за закуска. Деди вече седеше там, облечен като за работа, и четеше сутрешния вестник.

— Рано си станала — отбеляза той, остави вестника и срещна погледа ми.

— Така и не разбрах защо учителят ми настоява да провеждаме урока в девет сутринта в събота. Просто не разбирам. Знам само, че не трябва да го карам да чака — обясних, налях си чаша сок от грейпфрут и посегнах към кроасан.

Когато казах на мами и деди, че Венсан ми е подарил уроци по фехтовка за рождения ден, те останаха очаровани, а аз не можах да повярвам. Нямах представа колко е популярен този спорт във Франция, нито пък че хората го смятат за аристократичен. Баба и дядо не бяха претенциозни, но работата с антики ги караше да ценят всичко, свързано с историята. А нима имаше нещо, пуснало по-дълбоки корени в историята от боя с шпаги?

Деди беше във възторг и отиде да ми купи екип и шпага. Не му обясних, че във фитнес залата има всякакви оръжия, нито че фехтовката е само компонент от обучението ми. Той трябваше да ми купи и бойна брадва, и тояга за отбрана, и нападение, и поне още шест оръжия, за да имам всичко необходимо за обучението, което бе намислил Гаспар.

Дядо посочи вазата с цветя на масата в хола.

— Бяха във фоайето, когато слязох да си взема вестника. — Пъстър букет беше натопена в малка кръгла ваза, а до него беше оставен пакет в подаръчна опаковка. Отворих го и вътре се оказа „Езикът на цветята“. Отворих книгата и видях посвещението на първата страница.