Воалът на властта
- Автор: Вудинг Крис
- Серия: braided path #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Воалът на властта». Краткое содержание книги:
Подчинените на злия бог-луна Арикарат, вещерите вече не са в сянка, а открито налагат контрол над столицата и целия континент. Лукавият Авун ту Коли е със статута на Император, но е подчинен на полуделия Върховен чаросплетник Какре. Армии от нови, неуязвими чудовища превземат главните имперски градове един по един. Разпръснати и разединени, благородниците не са в състояние да окажат съпротива и се обръщат за помощ към Различните Сестри и признават официално Аления орден. Щерката наследница Лусия ту Еринима излиза от летаргичния си унес и дава дългоочакваната надежда за спасение. Либера Драмач, Аления орден и бараксите се обединяват за последен, отчаян сблъсък за спасението не само на империята си, а и на цялата планета.
— Зная и по-хубави начини да прекарам деня си. Ти обаче изглежда обичаш да пътуваш.
Асара се облегна на скалата и отхапа замислено от сладката питка. Бе опечена с плънка от нарязани плодове, които я правеха вкусна и освежаваща закуска.
— Май съм прекарала прекалено много време в пустинята — рече тя, — защото съм зажадняла за малко опасности, които да раздвижат кръвта ми. Когато станеш на деветдесет жътви, Мишани, ще се преситиш на всичко, ала рискът е опиат, който никога не омръзва.
Дребничката жена я изгледа с повдигнати вежди — по принцип Асара не бе склонна на такива излияния. Обикновено тя избягваше да говори за Различните си способности дори и пред тези, които знаеха за тях.
— Стига боговете да ми позволят да доживея до деветдесет жътви — усмихна се Мишани. — Дотук имахме късмет. Водачите ни ни предпазиха от неприятности. Надявам се да прекосим благополучно планините.
— Планините Тчамил са доста обширна територия и си мисля, че на практика тук няма толкова много Различни зверове, както вещерите искат да си мислим — отбеляза Асара. — По-скоро се опасявам от това, което навярно ни очаква на юг.
— Това не може да бъде единствената причина, поради която реши да тръгнеш с мен — изтъкна събеседничката й. — В пустинята е не по-малко опасно.
Някогашната прислужничка на Кайку й се усмихна загадъчно.
— Не е единствената причина — отвърна тя и замлъкна. Мишани знаеше, че бе по-добре да не настоява. Асара бе изключително добра в пазенето на тайни.
— Хареса ли подаръка ми? — попита внезапно тя.
Дъщерята на Авун ту Коли вдигна книгата на майка си и я повъртя в ръцете си.
— Странна е… — промълви тя.
— Странна ли?
Мишани кимна.
— Книгите на майка ми… чела ли си някоя от тях?
— Само една или две от ранните й творби — призна Асара. — Много е талантлива.
— Стилът й се промени — продължи събеседничката й. — Забелязах го още преди няколко книги. Историите станаха по-кратки и тя започна да ги печата много по-бързо, в резултат на което на всеки няколко месеца излиза нова книга за Нида-джан, а преди се появяваше една на няколко години. Но не е само това…
— Чух, са станали много по-тъжни след разногласията ти с баща ти — отбеляза съпругата на Реки. — Някои хора даже твърдят, че Мураки изразява в книгите си своята мъка по отсъствието ти.
Дребничката жена усети как сълзите напират в очите й и веднага ги възпря. Школовката й в Императорския двор бе достатъчно добра, за да си позволи да покаже, че думите на Асара са я разчувствали.
— Не става въпрос за темите, а за съдържанието — продължи Мишани. — Нида-джан се отдава на поезията, за да изрази чувството си за загуба в търсенето на изчезналия си син; но стиховете са груби и неиздържани на места. Поезията никога не е била сред силните страни на майка ми, но това е много под нивото й. — Тя отново завъртя томчето в ръцете си, сякаш щеше да открие отговорите, като го погледне от различен ъгъл. — И самите книги ми изглеждат… пришпорени. Преди тя прекарваше толкова време над тях и шлифоваше всяко изречение до блясък, а новите й произведения приличат на чернови на фона на предишните.
Спътничката й дъвчеше замислено сладката питка.
— И си мислиш, че книгите й отразяват състоянието, в което се намира в момента? — предположи тя. — Творбите за Нида-джан се пропиха с тъга и меланхолия по времето, когато ти напусна дома си. Сега се промениха отново и ти не знаеш защо. — Асара стана, извади манерка греяно вино и наля малко на Мишани, която го прие с благодарност.
— Боя се, че с нея се случва нещо ужасно — сподели девойката с дългата черна плитка. — А се намира тъй далеч от мен!
По-възрастната й събеседничка отново приседна до нея.
— Мога ли да ти предложа един съвет? — попита тя.
Мишани не беше свикнала Асара да се държи толкова приятелски, ала въпреки това не видя причина да откаже.
— Чуй какво ще ти каже един човек, който е на този свят от доста по-дълго време от теб — започна съпругата на Реки. — Недей да търсиш винаги причина и следствие. Думите на майка ти може и да не изразяват чувствата й точно по този начин, както си мислиш. Прости ми, че ти казвам това, ала не можеш да й помогнеш. Тя е съпругата на най-страшния човек в Сарамир. Ти не си в състояние да сториш нищо.