Работилницата на дявола

Доктор Сидни Сандърс бе коленичил на пода и се бе облегнал на стената. Ръцете му още бяха завързани зад гърба. В очите му вече не блестеше гняв, а отчаяние и озадаченост. Той се опита да стане, но залитна и също като Трой Лий, падна на дясната си страна. По брадичката му се стичаха лиги.

— Търси маркировка от интервенция — каза Демил на доктор Лак: имаше предвид ухапване от комар. Знаеше, че клиентите на ресторанта няма да разберат научната терминология. — Виж дали ще можеш да я изолираш. После ще направим сканиране.

Двамата бързо смъкнаха ризата на Сандърс и огледаха гърба и врата му.

— Ето тук — каза доктор Лак и посочи ухапване от комар на врата на умиращия мъж.

— Отведете го в микробуса — заповяда Декстър. — Зарежете стерилността. Трябва да действаме бързо.

— Какво става? — попита Барни. — Това има ли нещо общо с експериментите, които правите в затвора?

Но доктор Лак и доктор Демил вече вървяха след униформените военни полицаи, които изнасяха от ресторанта умиращия шейсет и пет годишен зъболекар. Хвърлиха го в микробуса, блъснаха Барни настрана, треснаха задната врата и потеглиха.

Мери Сандърс лежеше мъртва в сепарето. Барни се обади на съдебния лекар и на шерифа, които се намираха на осемдесет километра, в Бракетвил. Шерифът каза, че щели да дойдат колкото е възможно по-скоро, и предложи на Барни да сложи Мери в хладилника за риба на пристанището.

Стейси Ричардсън се измъкна от ресторанта в суматохата и отиде в двустайното си бунгало, което Барни понякога даваше под наем на служителите си. Видя, че двамата скитници са приключили с почистването, но са заминали, без да изчакат да получат пари или храна. Предположи, че като всички останали бездомници, и те са болезнено чувствителни към уязвимостта си и са избягали.