По-студената война

Вилата беше обзаведена в изчистения, почти спартански местен модерен стил, като в интериорното оформление не се долавяше почти нищо от личния вкус на Уолинджър. Кел подозираше, че къщата му в Истанбул е била доста по-различна като атмосфера: с повече вещи, по-разхвърляна, изпълнена с интелектуален безпорядък. Докато този имот имаше вид на наскоро почистван, всички кухненски плотове бяха полирани като нови, водата в тоалетните чинии беше синя от почистващи препарати, леглата бяха оправени, килимите с изравнени ъгли, никъде по полиците и масите нямаше и прашинка. В шкафовете Кел откри само онова, което бе очаквал: дрехи, обувки и кутии с вещи; в банята - тоалетни принадлежности, хавлиени кърпи и един халат. На нощното шкафче до леглото на Уолинджър имаше биография на Линдън Джонсън; под телевизора на долния етаж - кутии с дискове на всичките пет сезона на „Наркомрежа“. Вилата - бездушна като всяко служебно поддържано жилище - разкриваше много малко за личността на обитателя си. Дори кабинетът на Уолинджър беше пропит с едно усещане за временно обитаване - една-единствена снимка на Джоузефин на бюрото, друга - на Андрю и Рейчъл като деца - бе закачена на стената. Имаше купчини списания, на турски и английски, лавица с криминалета с меки подвързии, плакат от Зимните олимпийски игри в Инсбрук през 1974 г.

Кел прегледа надрасканите с молив бележки на бюрото, в едно от чекмеджетата намери стар дневник от отдавна минала година, но никакви скрити документи, никакви писма, пъхнати в рамките на картини, никакви фалшиви паспорти и предсмъртни послания. В килера под стълбището Уолинджър бе държал ракетата си за тенис и комплект стикове за голф. Чувствайки се като глупак, Кел провери за скрита кухина в дръжката на ракетата и за двойно дъно в чантата със стиковете. Не откри нищо освен няколко стойки за топчета за голф и пакетче стара, изсъхнала дъвка. На горния етаж беше същото. Кел бъркаше зад чекмеджета, сваляше абажури от лампите, надничаше под шкафове -в къщата на Уолинджър нямаше нищо скрито. Преминавайки от стая в стая, заслушан в песента на птиците и шума на преминаващите по улицата отвън автомобили, той постепенно стигна до извода, че в къщата няма нищо за намиране. Тремейн щеше да се окаже прав - сърцето на Уолинджър беше останало в Истанбул.